Ангели и Демони, град на мистерии, нефилими и подчинени на Дявола. Тиха битка, водена сред неподозиращите хора..
 
ИндексAngelsandDemonsКалендарГалерияВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!


MusicPlaylist
Music Playlist at MixPod.com

Latest topics
» Нека станем приятели...
Съб Фев 11, 2012 10:10 am by Ерик Стоун

» Пише ми се РП
Вто Дек 20, 2011 6:13 pm by Ерик Стоун

» Алексана Блейд
Нед Авг 14, 2011 10:03 pm by Michelle Grace

» Alice Klavier.
Съб Авг 06, 2011 9:59 pm by Michelle Grace

» Флууд Втори
Съб Юни 25, 2011 6:37 pm by Акира Инугами

» Апартамента на Акира Инугами.
Вто Юни 21, 2011 10:21 am by Yuuki Alexa

» Домът на Мелинда Картър
Пон Юни 20, 2011 5:52 pm by Мелинда Картър

» Starbuks coffee shop
Сря Апр 27, 2011 5:34 pm by Yuuki Alexa

» Angel Hexpain
Вто Апр 26, 2011 6:20 pm by Michelle Grace

Top posters
Michelle Grace
 
Мелинда Картър
 
Джорджина Спаркс
 
Кейт Рийзър
 
Ерик Стоун
 
Люси Хейл
 
Клаус Бодлер
 
Джоан Болдуин
 
Елизабет Гордън
 
Деми Ловато
 
Станете наши приятели ТУК
Нашите приятели

Share | 
 

 Домът на Мелинда Картър

Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2
АвторСъобщение
Кейт Рийзър
Moderators
Moderators
avatar

Възраст на героя : 18
Първична способност : Хипноза
Relationship : Обвързана /Джеймс Лафърти/
Домашен любимец : Малко пухкаво коте/мъжко/ на име Споти
Posts : 235
Points : 240
Reputation : 1
Join date : 16.08.2010
Age : 21
Location : Санфорд

ПисанеЗаглавие: Re: Домът на Мелинда Картър   Пет Сеп 17, 2010 8:28 pm

Отворих очи на зелената влажна трева и едва се мърдах. По цялото си тяло усещах пареща болка, която сякаш изгаряше дори и вътрешностите ми.
Веднага започнах да се озъртам и първото което видях беше демонът, който беше насочил нещо като брадва от огън срещу Конър и крещеше:
-Сега Конър Бранд ще си платиш! -викаше с цяло гърло, но някак си гласът му бе различен, размазан и сякаш някой говореше от негово име.
Замахна и го удари с всичка сила точно до сърцето. Долноземецът падна и крилете му се прибраха, след което най- неочаквано и Ерик се стовари на земята. И двамата изгубиха съзнание, а аз бързо се изправих и клатушкайки се и залитайки отидох до Люси която лежеше на няколко метра от мен изнемогваща и не издаваше и звук.
- Люси, моля те ставай! - казах аз през сълзи, опитвайки се да я изправя, но точно в този момент бях толкова слаба, че не можех да я поместя и сантиметър.
По едно време тя се озсъзна и започна бавно да се изправя.
- Какво става? - попита ме объркано. Започнах да се чудя какво е станало. Огледах се наоколо и едва асимилирах случващото се. Ерик и Конър лежаха в безсъзнание на земята. Шел лежеше на тревата и се дереше от болка. Огледах се за да видя какво й е и тогава... Господи! Едното й крило го нямаше. Нито една част от тялото и не помръдваше, беше се изпънала на тревата безжизнено и при видът й ми заплаках още по- силно. Свлякох се на земята и не помръдвах, просто не знаех какво да направя.. Ел, Джорджи и Мелинда лежаха настрани и дори не помръдваха. Люси се изправи и ми подаде ръка..
- Хайде! Сатава, трябва да им помогнем, не стой така! - почти ми крещеше, едва се изправих и тръгнахме към тях. С всяка крачка забързвахме все повече докато накрая не започнахме да тичаме и крилата ми се появиха. Стигнахме до тях и се свлякохме на земята.
- Ел, ставай! - крещях аз през сълзи и се молех на господ всичко най- после да свърши и да се оправи.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Елизабет Гордън
Паднал ангел
avatar

Възраст на героя : 19
Първична способност : Склонна да управлява елемента Земя
Семейство : Конър Бранд /доведен брат/
Relationship : Обвързана/Ник Брендър/
Домашен любимец : Куче, хъски, на име Сара, женско
Posts : 92
Points : 105
Reputation : 1
Join date : 17.08.2010
Age : 37

ПисанеЗаглавие: Re: Домът на Мелинда Картър   Пет Сеп 17, 2010 8:54 pm

Всичко се обърка.Ерик се спря с брадва от огън срещу брат ми и започна да води разговор със себе си.Това беше страно.Честно приличаше на психопат.Но явно не искаше ни убие.Явно не беше чак толкова зъл,за какъвто всички го мислихме.Но какво говорех за Бога?Та той беше син на демон!От него се очакваше да убива всичко по пътя си?(Не че не го правеше)Най накрая силно извика:
-Сега Конър Бранд,ще си платиш!-гласът му беше някак различен.Не звучеше като себе си.Гласът му беше по-груб от обичайното.Удари Конър право в сърцето.Извиках и моментално забравих болката си.Станах възможно най-бързо и отидох при Конър.Имаше огромна прорезна рана на сърцето,енергията му на долноземец отслабваше с всеки удар на сърцето му.Блокирах.Сега какво трябваше да правя.Брат ми умираше,а аз стоях и го гледах?Но какво ми ставаше за Бога?Ник дойде до мен.В този момент най-сетне мозъкът ми заработи здравомислещо.
-Ник!Бързо!Трябва да му помогнем!-Енергията вече почти не се усещаше.Ник го хвана и излетя навън.Дано наблизо имаше болница.Ерик също стоеше безжизнен на земята.На него вече нямаше да му помогна.Точно по негова вина можех да изгубя брат си...отново.Сетих се за Голямата война.Бен-истинският ми-брат умря по същия начин.Това не беше честно.Само на мен ли трябваше да се случва?Изправих се и в същия момент видях...Мишел!Едното и крило беше отрязано,а виковете й продължаваха.Прегърнах я!Все пак помня на мен какво ми беше когато отрязаха крилата ми.В мамента и трябваше само и единствено утеха и възприятие от случващоно се.Погледнах в посока на отрязаното крило.Не беше много зле.Имаше шанс да порастне...след около година.Все пак тя беше Изкупител.Не можеше да загуби крилата си,нали?Без тях тя не можеше да използва изкупителската си дабра и всички паднали щяха да си останат паднали.Изправих я и преметнах ръката й през рамото си.Занесох я до най-близкото канапе и я оставих да легне.Тя продължаваше безпомощно да вика.Останалите също се струпаха около Мишел.Сестра й седна до нея и започна да я утешава.
-Мишел,скъпа...-думите не и достигнаха и тя просто замълча.Никой нямаше какво да каже.Мишел се обърна с гръб към нас,като предварително прибра сивите си криле.
-Шел ще се оправиш...предполагам,но няма страшно!-опита се да я успокои и Мелинда.Определено не подейства.Всички знаеха,че няма да стане само с увещания и празни приказки.След няколко минути,Мишел отново се извърна към нас.
-Къде е Конър?-попита плахо-Той...добре ли е?Нали нищо му няма?-На тези въпроси едва ли някой имаше отговор.Аз все пак се опитах да сформирам някакъв:
-Ами,да...той..такова,добре е!В моментна е в болница,но..съм сигурна че ще се оправи.-Дано да бях права.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Люси Хейл
Нефилим
avatar

Relationship : Search
Posts : 154
Points : 157
Reputation : -2
Join date : 17.08.2010
Age : 26
Location : Санфорд

ПисанеЗаглавие: Re: Домът на Мелинда Картър   Пет Сеп 17, 2010 9:38 pm

Усетих,че Кейт идва до мен и се опита да ми помогне да стана,но и самата тя беше доста слаба.Усещах,че плаче,молеше ме да стана.Трябваше да се изправя!!Впрегнах всичките си сили и успях да се изправя.
-Какво стана?
Я попитах аз,а тя не знаеше какво да ми каже.Проследих погледна й и видях Мишел без крилото.Заболя ме.Казах на Кейт да става и й помогнах.Отведоха Конър до най-близката болница.Ерик лежеше без да помръдва на земята.Отидох до него и го гледах,а сълзите се стичаха по лицето ми.
-Ти си виновен!Заради теб стана всичко!Мразя те!Ти съсипа живота ни!Ти...
Едва се сдържах да не се строполя на земята.Усетих Кейт до мен.
-Хайде ела.
Каза ми мило тя и ми помогна да вляза в къщата.Макар,че бях зле,отидох до Мишел.
-Как си,мила?Всичко ще се оправи...Ще си върнеш крилото.
Започнах да я успокоявам
аз.
-Всичко ще се оправи...
Повторих като насън аз.Чувствах,че силите ми са изцедени,но точно сега нямаше да се предавам!!Никога!!
-Какво ще правим с онзи отвън?
Попитах аз,а всички ме погледнаха очудено.Явно бяха забравили за него.Но аз не можех да го пренебрегна,ами ако все момент се събуди?Какво щяхме да прав
им?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Мелинда Картър
Moderators
Moderators
avatar

Възраст на героя : 17
Първична способност : Блокиране на сетивата
Relationship : Обвързана /Хейдън Смит/
Домашен любимец : Женско Чао чао на име Джеси
Posts : 288
Points : 299
Reputation : 0
Join date : 16.08.2010
Location : Санфорд

ПисанеЗаглавие: Re: Домът на Мелинда Картър   Пет Сеп 17, 2010 10:34 pm

Не помръдвах, бях затворила очи и исках само едно да умра, не исках да гледам как хората, които бяха близки за мен страдаха, а аз нямах сила да им помогна.Ерик бе унищожил всяка капка вяра у мен..Не можех да се движа..
Синът на дявола - непобедим..Повали всички, всеки един само с едно движение..Мислите ми се бяха разпръснали, само тези думи витаеха в главата ми и не смятаха да я напуснат..


...Страхът и паниката ме бяха обгърнали като железни окови..Лицето ми бе мокро, от тялото ми капеше алено червена кръв, едното ми крило надрано - с две думи:ужасно състояние..Не бях само аз така, погледнах към не помръдващата дори и с милиметър Джорджи и надигащата се Елизабет..Леко извърнах глава и видях гледка, която би разтопила и най - леденото сърце, с изключение на долните демони...Мишел,кървяща с отрязано крило, дереше се и писъците й заглушаваха всичко и не излизаха от ума ми...Кейт, Люси и Елизабет вече бяха при Шел, а аз още не можех да стана, тялото не ме слушаше..Причерня ми и се обърнах на друга страна, видях смътно как Конър и Ерик паднаха едновременно на земята, Елизабет извика и избяга при брат си заедно с Ник, вървящ зад нея..Сърцето ми се раздираше, молех се да оцелеем, това бе всичко, което някога съм искала, желаех го толкова силно, че някак успях да накарам леко тялото ми да потрепне..
-Как си,мила?Всичко ще се оправи...Ще си върнеш крилото. - каза един женски меден глас, може би Люси. - Всичко ще се оправи...
..Започнах да се изправям, пропълзях до Джорджина и я разтресох..
- Джорджи!Джорджи!Моля те кажи нещо, не ме оставяй Джорджи хайде кажи нещо! - виках, не по скоро й крещях през сълзи.
..Тя не помръдваше, само очите и примигваха на парцали..
- Мел,Мелинда! - само това каза, което ми бе достатъчно и ми се хвърли на врата..
Зарадвах се..Сърцето ми живна..Надигнах се и помогнах на Джорджина да стане..Довлякохме се, подпирайки една на друга до къщата..Там вече бяха влезли Шел, Люси и Кейт, другите не ги намирах,ами Хейдън и Джеймс - не сега не беше време за тях..Оставих Джорджи да седне и клехнах до плачещата Шел.
- Мишел! - промълвих между раздирателните ми сълзи, които нямаха си и представа кога ще престаната и леко я докоснах.
- Всичко ще е наред!Ще порасне. - увещаваха я Люси и Кейт.
Обърнах се и към тях.
- Люси, Кейти добре ли сте? - попитах един ненужен въпрос, на който знаех отговора.
- Може да се каже. - отгвориха и ме прегърнаха.
Силите ми ме напуснаха и пред очите ми стана черно, чувах заглушени викове, които гласяха ;Мелинда, отвори очи, Мел;..Отпуснах се..виждах светлина, бях в Рая, хареса ми нямаше болка, нямаше викове, все едно нищо не бе станало..
..Някак си се озовах на дивана, отворих очи и видях три момичета надвесили се над мен с притеснени изражения..
- Беше хубаво! - отвърнах аз едвам и видях как Шел бе спряла да плаче и очите й бавно се затваряха, тя нямаше сили бе изтощена до предела им..
- Мелинда никога повече не прави така! - скараха ми се.
..Засмях се и направих опит за усмивка, но така само ме заболя лицето..
- Какво ще правим с онзи? - попита Люси..

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Кейт Рийзър
Moderators
Moderators
avatar

Възраст на героя : 18
Първична способност : Хипноза
Relationship : Обвързана /Джеймс Лафърти/
Домашен любимец : Малко пухкаво коте/мъжко/ на име Споти
Posts : 235
Points : 240
Reputation : 1
Join date : 16.08.2010
Age : 21
Location : Санфорд

ПисанеЗаглавие: Re: Домът на Мелинда Картър   Пет Сеп 17, 2010 11:36 pm

- Мелинда, никога повече не прави така! - скарах й се мигновенно след като отвори очи, но после веднага я прегърнах.
- Какво ще правим с онзи? - попита Люси.
Едва ли не бях забравила за Ерик. Единственото, което ме интересуваше в момента бе хората които обичам да са в безопастност, исках всичко да приключи. Цялата болка и цялото страдание, което ме раздираше отвътре и скоро щеше да изригне- исках то да свърши, да се изпари.
Изведнъж се сетих за Джеймс.
- Къде е Джеймс? - запитах отчаяно.
- Аз.. аз не знам... - каза Мел и всички останали поклатиха глава.
Сега вече изпаднах в нервна криза. Всичко рухваше пред очите ми. Не можех да се заблуждавам и да се залъгвам повече. Приятелите ми бяха полумъртви, някой дори бяха в болница, а сега не знам къде е и Джеймс.
- Хейдън също го няма! - казах през сълзи крещейки.
Започнах да обикалям нервно и сълзите обливаха цялото ми лице все повече и повече. Идеше ми да се разкрещя с цяло гърло и да излея цялата мъка натрупала се в мен, но нямаше да има смисъл.
- Ще ги намерим! - укоражи ме Мел и започна да обикаля с мен.
- Спрете! - изкрещя Мишел от дивана.
- Хайде, ние ще ги потърсим! - каза нежно Люси. - Шел, ти стой тук, не можем да ти позволим да станеш. Прекалено слаба си! - каза и тръгна към мен и Мелинда, а Шел я погледна нацупено. Люси ни хвана под ръка и ни завлече навън.
- Мел, качи се на вторият етаж и ги потърси. - разпореди се - Кейт, ако искаш търси в двора. - каза и се разделихме.
Излязох и започнх да обикалям без да спирам да плача.
Мина цял час, но не намерихме нищо.
- Идвам след малко! - казах им и се затичах към парапета или поне това, което бе останало от него. Свлякох се на земята и започнах да се дера с цяло гърло. Огледах се и тогава видях двете момчета проснати на тревата в храстите. Разпищях се и Мел и Люси дойдоха бързо.
- Джеймс, ставай, Джеймс моля тее! - крещях, плачейки и го тресях целия, но той дори не помръдваше.
Чухме шум зад нас, обърнахме се и видяхме Ерик, който вече беше пропълзял до входната врата.
- Оо, не! - прошепна Мелинда.
- И сега какво? - стреснато отвърна Люси и се втренчи в него.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Люси Хейл
Нефилим
avatar

Relationship : Search
Posts : 154
Points : 157
Reputation : -2
Join date : 17.08.2010
Age : 26
Location : Санфорд

ПисанеЗаглавие: Re: Домът на Мелинда Картър   Съб Сеп 18, 2010 12:05 am

Кейт се чудеше къде са Джеймс и Хейдън.Разделихме се и започнахме да ги търсим.Цял час не ги намерихме,когато чухме,че Кейт изпищя и дойдохме при нея.Тя плачеше,а до нея беше Джеймс,който беше в безсъзнание.Не се знаеше дори дали е жив.Чухме шум зад нас,обърнахме се и видяхме Ерик.Охх само на него ли нищо му нямаше?!
-Оо,не!
Прошепна Мелинда.
-И сега какво?
Стреснато попитах аз.Какво щяхме да правим?Та ние едва се държахме на краката си!!Не можехме да започнем битка отначало.Гледахме уплашено Ерик,той също ни гледаше и нищо не правеше.Това нов номер ли беше?Да ни заблуди,че се е отазал?Или беше истина?...Ооо как той ще се откаже!!Та той е син на самия Дявол!!Трябва да изпълнява задачата си,която е да ни убие.
-Какво ще правим?
Казах тихо на Кейт,която беше спряла да плаче и ту гледаше Джеймс,ту мен,ту Ер
ик.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ерик Стоун
Син на Дявола
Син на Дявола
avatar

Възраст на героя : Не е ясно
Първична способност : Контрол над огъня,съблазнение,взривяване.
Семейство : Дявол /баща/
Relationship : sEaRcH
Posts : 155
Points : 172
Reputation : 1
Join date : 14.09.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Домът на Мелинда Картър   Съб Сеп 18, 2010 9:14 am

След като се върнах обратно станах и започнах да ходя нанякъде.Няколко момичета ме видяха.Аз също ги погледнах.Видях едно момче доста ранено.Беше Джеймс...Тръгнах натам...Двете разпериха крила и викнаха заплашително:
-Ако се приближиш,щеее....
-Какво?-попитах аз и се приближих.Бутнах и двете и създадох електричество и блъснах Джеймс.Той мигновенно отвори очи.Имаше малка рана.Хейдън все така безжизнен.
-За него не мога да направя нищо...-казах аз с нежелание.И двете ме гледаха опулено.
-Какво?-погледнах ги аз.
-Но.....
Разперих крила и те се сепнаха.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Мелинда Картър
Moderators
Moderators
avatar

Възраст на героя : 17
Първична способност : Блокиране на сетивата
Relationship : Обвързана /Хейдън Смит/
Домашен любимец : Женско Чао чао на име Джеси
Posts : 288
Points : 299
Reputation : 0
Join date : 16.08.2010
Location : Санфорд

ПисанеЗаглавие: Re: Домът на Мелинда Картър   Съб Сеп 18, 2010 2:50 pm

Момчетата нямаше ги...Кейт плачеше и лицето й бе сменило изражението си, беше подпухнало от сълзи, дрехите й окъсани, а може би сърцето й също се разкъсваше..Люси малко по - добре..Погледнах я и тя каза, че ще ни помогне да намерим момчетата..Оставихме Мишел с нежелание и аз се запътих към горния етаж, оцелялата част - Кейт и Люси излязоха навън..

...Мина цял час, нямаше и следа от Джеймс и Хейдън.Имах ужасяващо предчуствие, че щеше да стане нещо лошо..и това чуство ми подсказваше, че ще е с Хейдън..Чух вик от градината отзад, видях как Кейт вече тичаше натам..Дръпнах Люси и тръгнахме след нея..
Видяхме момчетата, проснати неподвижни на земята..Не,не,неее - крещях мислено.
- Джеймс, ставай, Джеймс моля тее! - Кейт крещеше, плачеше, тресеше го, а той не помръдваше.
Беше мъртъв, не усетих никакъв живот в него, сълзите ми се усилиха, нямах сила да кажа на Кейти какво бе станало току що..Неочаквано се обърнах и чухме шум.
- Оо, не! - прошепнах.
- И сега какво? - стреснато отвърна Люси и се втренчи в надигащия се Ерик.
Бях напълно сигурна, че нямаше да изтраем още една битка, едвам стояхме, камо ли щяхме да можем да се бием срещу него, но той абсолютно нищо не правеше..
- Какво ще правим? - отново попита Люси едва доловимо за нас.
..Обърнах се към вече спиращата плача Кейт, която гледаше ту към Ерик, ту към нас, ту към Джеймс..

...Демонът тръгна към нас, с Люси изперихме крилата си..
- Ако се приближиш,щеее.... - започнахме.
- Какво? - отвърна и се приближи още повече.
Блъсна ни и видях как започваше да прави електричество,след което блъсна Джеймс и той отвори очите си и издиша.
- Джеймс!Джеймс! - изкрещя Кейт и го прегърна силно.
Не можех да повярвам какво стана току що пред мен..Погледнах стреснатата Люси.
- Какво стана току що? - прошепна ми само с устни и се вгледа в картинката пред нас...Инсинктивно пропълзях до Хейдън и го хванах за ръката..Изкрещях, той бе ледено студен и блед, не отговаряше на нищо..
- ХЕЙДЪН отвори очи забога, хайде! - крещях му, но оставах без отговор.
Коленичих до него и го придърпах.
- За него не мога да направя нищо! - каза Ерик поглеждайки ме.
С Люси, коятто бе дошла до мен го изгледахме опулено...Да не би да казваше, че е мъртъв и нямаше какво да се направи?!...
- Какво? - започна Синът на Дявола.
- Но..! - продължи Люс, а той разпери крилата си.
- Не може да е мъртъв, не е мъртъв.. - виках..
Станах и отидох до Ерик.
- Ти си го убил!Уби го!Мразя те..Уби гоо.. - след това се свлякох на земята и чух писъкът на момичетата.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Люси Хейл
Нефилим
avatar

Relationship : Search
Posts : 154
Points : 157
Reputation : -2
Join date : 17.08.2010
Age : 26
Location : Санфорд

ПисанеЗаглавие: Re: Домът на Мелинда Картър   Съб Сеп 18, 2010 4:18 pm

От това което стана нищо не разбрах...Как така Ерик ни помагаше?Защо съживи Джеймс?Нали целеше да ни убие?Двете с Мел гледахме Ерик опулено.
-Какво?
Попита ни той.Мел започна да вика,че Хейдън не боже да е мъртав.След това стана и отиде при Ерик и започна да му крещи,че той го е убил,след това се свлече на земята.
-Мелинда!!
Извиках аз и веднага отидох до нея и леко я повдигнах.
-Ей,добре ли си?Какво стана?
Тя продължаваше да плаче и да говори несвързано.
-Спокойно...Шшш...
Прегърнах я аз.Самата аз едва сдържах сълзите си,но трябваше поне някой да остане силен.Не можех да се разплача отново.
-Всичко ще е наред...Спокойно...
Говорех й аз и й помогнах да се изправи.
-Ще можеш ли да вървиш сама?
Тя само кимна и аз я пуснах.Погледнах Ерик който просто стоеше и ни гледаше.
-Защо?...Защо съживи Джеймс,а Конър не можеш?..Не може да е толкова зле!!!Не може!!Направи нещо!Ти ни го причини!!
Усещах се,че кре
щя.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ерик Стоун
Син на Дявола
Син на Дявола
avatar

Възраст на героя : Не е ясно
Първична способност : Контрол над огъня,съблазнение,взривяване.
Семейство : Дявол /баща/
Relationship : sEaRcH
Posts : 155
Points : 172
Reputation : 1
Join date : 14.09.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Домът на Мелинда Картър   Съб Сеп 18, 2010 4:48 pm

-Няма да ви давам обяснения...Хейдън е мъртъв и толкова!-казах надменно и показах крилата си.
-Не може...Не може да е мъртъв...-разплака се и Люси.
-Добре де...Можете да го оправите...Ама след няколко минути ще е късно!
Замахнах с крилете си и се отласнах от тук.Продължих да летя и летя...Докато изчезнах в небитието и никой не ме видя до другата битка.Никой не ме погледна.Освен демоните и баща ми.В небето над къщата се появиха размазани като огнена кръв думите:
"Ще се срещнем отново!!!"
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Люси Хейл
Нефилим
avatar

Relationship : Search
Posts : 154
Points : 157
Reputation : -2
Join date : 17.08.2010
Age : 26
Location : Санфорд

ПисанеЗаглавие: Re: Домът на Мелинда Картър   Съб Сеп 18, 2010 4:53 pm

-Няма да ви давам обяснения...Хейдън е мъртъв и толкова!
Каза надменно той.
Не може...Не може да е мъртъв...
Започнах да плача аз.Ерик каза,че може и да го спасим,но до няколко минути ще е късно и...изчезна.За какъв се мислеше?Той ни го причини!!Той трябва да върне всичко както беше преди!!Освен,че бях ядосана,усетих и че скоро няма да мога да се държа на краката си.
-Как да помогнем на Хейдън?
Чух се,че питам аз.
-Как?Ние не сме лекар
и!!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деми Ловато

avatar

Първична способност : Талант за песни,Лечебни сили,Чар.
Relationship : Няма
Posts : 36
Points : 46
Reputation : 0
Join date : 18.09.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Домът на Мелинда Картър   Съб Сеп 18, 2010 5:30 pm

Изведнъж се появи много силна светлина.Всички притвориха очи.
-Дръпни се...-казах на някъкво момиче и то го направи.Откри Хейдън.Прошепнах някъкви думи и все още светлината не се махаше.Хейдън се закашля и отвори очи.Спрях светлината и всички ме зяпнаха.
-Не ме зяпайте....Вижте!-посочих към момчето.Бях чула всичко от тротоара.
-Но как?-попита момичето най-близо до мен.
-Аз съм ангел.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Люси Хейл
Нефилим
avatar

Relationship : Search
Posts : 154
Points : 157
Reputation : -2
Join date : 17.08.2010
Age : 26
Location : Санфорд

ПисанеЗаглавие: Re: Домът на Мелинда Картър   Съб Сеп 18, 2010 5:42 pm

Изведнъж се появи ослепителна светлина.Аз протворих очите си.След малко светлината спря и аз отворих очи.Имаше някакво момиче.Всички я зяпахме.
-Не ме зяпайте....Вижте!
Каза момичето и всички погледнахме към Хейдън,който беше буден!!!Мел веднага се затича към него и го прегърна.
-Но как?
Попитах аз доста объркана.
-Аз съм ангел.
Отвърна момичето.
-Ами...доста съм объркана,но много ти благодаря!!
Казах аз и погледнах към Мел която беше усмихната.Отдавна не се бяхме усмихвали...
-Аз съм Люси.
Представих се на новото моми
че.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деми Ловато

avatar

Първична способност : Талант за песни,Лечебни сили,Чар.
Relationship : Няма
Posts : 36
Points : 46
Reputation : 0
Join date : 18.09.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Домът на Мелинда Картър   Съб Сеп 18, 2010 5:51 pm

-Приятно ми е Люси.-усмихнах се.Видях че всички са ранени.Минах покрай всеки и го излекувах.Когато стигнах до Мишел излекувах раните и',но не можах да излекувам крилото и'.
-От ангелски огън ли е?
-Не,нещо като демонски...
-О..Това е добре..Демоснките само те раняват,но не те убиват.Е зависи....Може да се оправи крилото,но не от мен.
Видях едно момче на земята.
-Защо никой не ми каза за него?-посочих към Конър.Отидох до него и започнах да го лекувам.Излекувах го но той не се събуди.Имаше огромен белег на мястото.
-Мисля че ви стига болка за сега.Миже ли да ви изпея нещо?
Всички кимнаха.Щях да им покажа какво се нарича пеене.
Започнах да пея Brand New Day.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Люси Хейл
Нефилим
avatar

Relationship : Search
Posts : 154
Points : 157
Reputation : -2
Join date : 17.08.2010
Age : 26
Location : Санфорд

ПисанеЗаглавие: Re: Домът на Мелинда Картър   Съб Сеп 18, 2010 5:56 pm

-Приятно ми е Люси.
Усмихна ми се момичето.След това започна да минава между нас и да ни лекува.След това предложи да изпее нещо...Признавам пееше прекрасно.Когато песента свърши аз казах :
-Браво!!!Умееш да пееш и то доста добре!
Вече всички бяхме добре.Аз не чувствах никаква болка.
-Как да ти казваме?Ангел е малко...странно.
Засмях
се.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деми Ловато

avatar

Първична способност : Талант за песни,Лечебни сили,Чар.
Relationship : Няма
Posts : 36
Points : 46
Reputation : 0
Join date : 18.09.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Домът на Мелинда Картър   Съб Сеп 18, 2010 7:02 pm

-Благодаря.-казах аз и се поклоних.-Аз съм Деми Ловато.
Ох...Нещо ме засърбя по гърба и разперих крилата си.Като ги показах засия
бяла светлина.След като свърши се показаха бели и блестящи криле.
Усмихнах се и ги прибрах.
-Бихте ли се представили?-попитах аз и се усмихнах.
Тя кимнаха и започнаха да изреждат имената си.
-Чакайте.Бихте ли ги казали един по един,че не ви разбрах.-помолих откровенно аз.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Кейт Рийзър
Moderators
Moderators
avatar

Възраст на героя : 18
Първична способност : Хипноза
Relationship : Обвързана /Джеймс Лафърти/
Домашен любимец : Малко пухкаво коте/мъжко/ на име Споти
Posts : 235
Points : 240
Reputation : 1
Join date : 16.08.2010
Age : 21
Location : Санфорд

ПисанеЗаглавие: Re: Домът на Мелинда Картър   Съб Сеп 18, 2010 7:42 pm

След като изкрящата бяла светлина, която заслепяваше очите ми изчезна видяхме едно слабо и виско момиче. Зяпанахме я без да отлепяме поглед от нея.
-Не ме зяпайте.Вижте! -направо ни заповяда и ние мигновенно се обърнахме към Хейдън.
Той отвори очи и леко се прокашля. Наистина всичко това беше невероятно, явно всичките ни молби бяха чути..
След известно време мълчание момичето предложи да изпее нещо. Всички просто кимнахме и се отпуснахме на тревата.
Песента свърпи и всички започнаха да повтарят колко голям талант има момичето, а то само кимаше и благодареше за милите думи.
От всичко, което каза разбрах че е ангел..
Бихте ли се представили? - попита и се усмихна топло.
Ние започнахме да изреждаме имената си един през друг, но тя ни прекъсна.
- Чакайте. Бихте ли ги казали един по един, че не ви разбрах.
- Аз съм Кейт. -казах тихо и й подадох ръката си.
Всички останали се представиха и Мишел предложи:
- Искате ли да влезем вътре?
Сгласихме се, влязохме и се настанихме на дивана..
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деми Ловато

avatar

Първична способност : Талант за песни,Лечебни сили,Чар.
Relationship : Няма
Posts : 36
Points : 46
Reputation : 0
Join date : 18.09.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Домът на Мелинда Картър   Нед Сеп 19, 2010 8:07 pm

-Добрем...-казах на Мишел и влязохме вътре.Седнахме на канапетата и на дивана.Почти всичко беше изпотрошено.Трябваше да се купи ново.Бяхме пренесли Конър вътре и той сега си почиваше на едно легло.Отметнах коса.Никой не беше бодър.Всички бяха капнали с изключение на мен.Аз бях изпълнена с енергия.
-Хей..Искате ли да си починете...-всички само кимнаха и се разотиваха из стаите.Само Люси беше останала.И тя беше капнала.
-Хей Люси изкаш ли да ти изпея нещо?-попитах я и тя ме погледна.Зачаках да отговори.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Мелинда Картър
Moderators
Moderators
avatar

Възраст на героя : 17
Първична способност : Блокиране на сетивата
Relationship : Обвързана /Хейдън Смит/
Домашен любимец : Женско Чао чао на име Джеси
Posts : 288
Points : 299
Reputation : 0
Join date : 16.08.2010
Location : Санфорд

ПисанеЗаглавие: Re: Домът на Мелинда Картър   Нед Дек 05, 2010 3:57 pm

Ремонтирах къщата до основи..нямаше и помен от битките.Седях излегната на канапето, докато звъннеца не звънна.
- Секунда.. - извиках.
Оправих се набързо и изтичах до вратата.Отворих я и за миг ми се прииска да не го бях правила.Понечих да затворя, но нечий крак я подпря.
- Мел, чакай! - каза Джеймс.
Добре, че Кейт я нямаше..не ми се мислеше как щеше да реагира.
- Няма за какво!Кейт не е тук и не съм чувала нищо за нея! - опитах се да го отпратя.
- Не става дума само за Кейт. - блъсна по силно вратата и я отвори.
Замислих се за момент и го пуснах да влезе, след което го прегърнах.
- Джеймс! - падна една сълза.
Всъщност той ми бе станал голям приятел, въпреки че му бях обидена за това което направи на Кейт.
- Спокойно!Дойдох тук, за да поговорим!Случиха се много неща..от както не сме се виждали.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Мелинда Картър
Moderators
Moderators
avatar

Възраст на героя : 17
Първична способност : Блокиране на сетивата
Relationship : Обвързана /Хейдън Смит/
Домашен любимец : Женско Чао чао на име Джеси
Posts : 288
Points : 299
Reputation : 0
Join date : 16.08.2010
Location : Санфорд

ПисанеЗаглавие: Re: Домът на Мелинда Картър   Пон Юни 20, 2011 5:52 pm

...Върнах се..най сетне се прибрах в дома ми.Толкова време бях изгубила, но ето че най накрая си дойдох.Боже, колко ми липсваха всички.Нямах търпение да ги видя и да им разкажа какво ми се беше случило.Знаех, че изчезнах изведнъж и то без да кажа на никого, но нямах избор, а те ме разбираха.
Разопаковах багажа си и приготвих подаръците, които бях накупила.Все пак бях обиколила повечето свят.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Домът на Мелинда Картър   

Върнете се в началото Go down
 
Домът на Мелинда Картър
Върнете се в началото 
Страница 2 от 2Иди на страница : Previous  1, 2

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Angels & Demons :: Града Санфорд :: Квартали :: Южна част-
Идете на: