Ангели и Демони, град на мистерии, нефилими и подчинени на Дявола. Тиха битка, водена сред неподозиращите хора..
 
ИндексAngelsandDemonsКалендарГалерияВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!


MusicPlaylist
Music Playlist at MixPod.com

Latest topics
» Нека станем приятели...
Съб Фев 11, 2012 10:10 am by Ерик Стоун

» Пише ми се РП
Вто Дек 20, 2011 6:13 pm by Ерик Стоун

» Алексана Блейд
Нед Авг 14, 2011 10:03 pm by Michelle Grace

» Alice Klavier.
Съб Авг 06, 2011 9:59 pm by Michelle Grace

» Флууд Втори
Съб Юни 25, 2011 6:37 pm by Акира Инугами

» Апартамента на Акира Инугами.
Вто Юни 21, 2011 10:21 am by Yuuki Alexa

» Домът на Мелинда Картър
Пон Юни 20, 2011 5:52 pm by Мелинда Картър

» Starbuks coffee shop
Сря Апр 27, 2011 5:34 pm by Yuuki Alexa

» Angel Hexpain
Вто Апр 26, 2011 6:20 pm by Michelle Grace

Top posters
Michelle Grace
 
Мелинда Картър
 
Джорджина Спаркс
 
Кейт Рийзър
 
Ерик Стоун
 
Люси Хейл
 
Клаус Бодлер
 
Джоан Болдуин
 
Елизабет Гордън
 
Деми Ловато
 
Станете наши приятели ТУК
Нашите приятели

Share | 
 

 Vicious [Порочна] // by Мишел

Go down 
АвторСъобщение
Michelle Grace
Admin
Admin
avatar

Възраст на героя : 18
Първична способност : Създаване на паралелни реалности чрез спомените на хората.
Семейство : Джорджина Спаркс (сестра)
Relationship : Необвързана/засега/
Домашен любимец : Куче/сибирско хъски/, мъжко, на име Лъки
Posts : 290
Points : 390
Reputation : 2
Join date : 14.08.2010
Age : 21

ПисанеЗаглавие: Vicious [Порочна] // by Мишел   Чет Окт 07, 2010 2:06 pm





Порочна
Глава 1


Боц.

Пеперудите ме приветстваха отново. Но този път крилете им, пърхащи пред спуснатите ми клепачи, бяха още по-разноцветни. Облачетата се завърнаха, а пропорционално на тях и онова чувство, каращо ме да изпитвам неописуемо блаженство и да искам още и още.
Външният свят бе мъртъв за мен в момента. Сега важна бе току-що влятата в мен сила. Течността, поддържаща мизерното ми съществуване.
Опрях глава във плесенясалият улук на клуба, който служеше за сергия. Въздъхнах облекчено и вяла усмивка се разля на лицето ми. Ето сега вече се чувствах по-добре. В момента … не мога да го опиша. Чувствах се все едно летя и крясъците на Макс и унижението и боя .. бяха толкова незначителни … все едно ги гледах от далеч, от друго тяло…
Съвсем слабо долових раздразненият глас на Ричи, опитващ се да ме накара да му отговоря и да платя.
- Петдесет кинта, маце! Хайде, чакат ме още доставки!
- Петдесет? – попитах изненадано, но все още в транс пот веществото, инжектирано във вените ми – За толкова малка доза?
- Стига обяснения, кукло! Плащай! – дилърът вече звучеше ядосано – Даже ти правя отстъпка. Не бъди неблагодарна! Не ме бави! – той прокара ръка през рошавата си, току-що боядисана в ярко червено коса. Пламналите му от нетърпение и гняв, който се опитваше да сдържи, смразяващо зелени очи ми подсказаха, че трябва да платя моментално и че не му беше до пазарлъци сега.
Но аз бях така зашеметена сега … Ричи искаше да ми развали момента! Ама че егоист!
Започна да тропа нервно с крак и сви огромните си длани в юмруци, а мускулите му изпъкнаха под кърваво червената тениска с дълъг ръкав, която бе в тон с гривата му. Беше си зловещ ... Само погледът му ме караше да изтръпна.
Стана ми ясно, че е невъзможно да се измъкна току така. Въздъхнах отново, но този път тежко и завъртях очи, с нежелание да потърся портмонето си.Точно сега, почти бях на червено. Макс не ми беше плащал вече две седмици, оставяйки ме със само сто и десет долара. И аз си имах нужди, за бога!
Унило разтворих жълтата си дамска чанта, увиснала на рамото ми. Пъхнах ръце, чак до лактите, понеже чантата си бе същински чувал, и се захванах да търся портмонето си. Което в момента бе почти непосилна за мен задача, поради две причини.
Първо. В чувала имаше повече неща отколкото във килера на традиционно американско семейство – шише минерална вода, цигари, носни кърпи, ценоразпис, упътване от Макс, карта на града, презервативи, дамски превръзки, тампони, пликче бял прах и още куп подобни дреболии.
Второ. Все още бях замаяна от стоката която ми беше донесъл Рич. Е, това му го признавах. При него всичко бе с високо качество.
След няколко минутно ровене из съдържанието на чантата и псуване на висок глас, което всъщност изкара Ричи от нерви, успях да напипам люляково - лилавото си портмоне от изкуствена кожа.
Издърпах го и в същият момент изругах. По дяволите, счупих нокът! Идеалният кърваво червен лак който обмислях да си сложа не ходеше на къси нокти! Сега трябваше да подравнявам! Ух!
- Кукло – каза равно – ще те почакам само още тридесет секунди. Ако не платиш до тогава не отговарям за последствията.
Пф. Какви можеше да са? Вече бях опитала от абсолютно всичко на този свят и едва ли щеше да е болка за умиране. Все пак реших да не си навличам повече проблеми и отворих портмонето си. Вторачих се в преградата където бяха банкнотите. Примигнах от ужас когато установих че разполагам само с тридесет и седем долара. Ако трябваше да сме точни – тридесет и седем долара и двадесет и четири цента.
- Двадесет секунди – изсъска заплашително Рич.
- Ъммм – запелтечих и забих поглед в земята – нямам достатъчно пари … - гласът ми потрепери накрая.
- О, Господи, Боже пощади ме! – възкликна и се хвана за главата – Колко пари имаш кучко? – попита остро.
Може би трябваше да се обидя от думите които използваше по мой адрес, но … аз си бях кучка, нали?
Първо. Това не беше нещо ново. Той не бе първият който ме наричаше кучка …
Второ. Това ми беше работата – да бъда кучка. И се справях доста добре … предполагам.
- Около тридесет и седем долара – прошепнах.
Той изръмжа и започна да разтрива слепоочията си със палеца и средният си пръст.
- Имаш късмет – каза и ми се усмихна. – сега ми дай 35 $, каквото ти остане го ползвай да си купиш нещо за ядене … приличаш на вейка!
Ето затова харесвах Рич. Затова бях избрала да купувам стоката от него. Винаги правеше компромиси… особено когато аз бях наоколо …
- Благодаря – ухилих се и пъхнах залените хартийки в голямата му, протегната длан.
Той ги набута в задният джоб на черните си маркови джинси „Disel”. Кой знае колко омачкани щяха да бъдат, щом ги извади. Смигна ми и се запъти към чисто новото си нелегално закупено черно BMV.
Едно „пфффф” се отдели от устните ми преди да тръгна към входа на клуба. Там ме чакаше (или поне трябваше да ме чака) Макс.
Май забравих да спомена кой е Макс. И коя съм всъщност аз. Ако не сте разбрали досега, в което се съмнявам. Та на въпроса. Макс е сводник. Моя сводник.
Чуваше се тихото тракане на токчетата ми, докато наближавах към святкащата неонова табела с надпис „Enter”. Още преди да вляза думтенето на музиката наду главата ми. На вратата стояха всякакви .. хора. Даже не знам дали терминът беше подходящ. Бяха надрусани, напушени, пияни … а някои бяха в комбинация от трите. Е, не че аз бях цвете за мирисане, но … все пак.
Светлината която разпръскваше диско-глобуса, във всички посоки заслепи очите ми и аз залитнах за момент, падайки върху диджея, който вече псуваше устремено по мой адрес.
- Оооо, ти се сети! – чух Макс да възкликва. Даже аз се учудих, как успях да го чуя в тази дандания.
- Ъъъ, да – ухилих му се насреща и запристъпвах, залитайки към него.
- Какво става? – попита ме сериозно – Има ли клиенти? – отпи от уискито си, след което сложи няколко кубчета лед.
- Какво е? – посочих чашата му и облизах устните си.
- Джони Уокър – отговори спокойно – Искаш ли?
- Сериозно? Разбира се! – възкликнах като последната глупачка.
- Ще ти дам – започна равно – но след като отговориш на въпроса ми! – изкрещя – Знаеш че обичам да правиш каквото аз кажа!
- О, ами върви … - подбелих очи и се изхилих.
- По дяволите! Пак си друсана. – въздъхна, опитвайки се на надвика музиката.
Вдигнах рамене.
- Кога ще ми платиш? – изстрелях без да се замислям в какви неприятности мога да се забъркам.
- Кога ще ти платя ли? Я повтори .. – каза меко, като мед …

_________________
Whatever you do in life
will be insignificant,
but it's very important that you do it,
because nobody else will ... Remember me ...


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://angelsanddemons.forumotion.biz/forum.htm
 
Vicious [Порочна] // by Мишел
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1
 Similar topics
-
» Old Vicious Premades + Retired Poses
» Fang the Vicious and Powerful
» 2014/2015 Vicious Pose Batches-5 More Poses Added!
» Vicious Rooms
» Vicious Lycans? Best Training Ever! [Oliver/Takumi/Closed]

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Angels & Demons :: Зона на личното творчетво :: Фикшъни и Фенфикшъни :: Обикновени и свързани с човешкото ежедневие-
Идете на: