Ангели и Демони, град на мистерии, нефилими и подчинени на Дявола. Тиха битка, водена сред неподозиращите хора..
 
ИндексAngelsandDemonsКалендарГалерияВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!


MusicPlaylist
Music Playlist at MixPod.com

Latest topics
» Нека станем приятели...
Съб Фев 11, 2012 10:10 am by Ерик Стоун

» Пише ми се РП
Вто Дек 20, 2011 6:13 pm by Ерик Стоун

» Алексана Блейд
Нед Авг 14, 2011 10:03 pm by Michelle Grace

» Alice Klavier.
Съб Авг 06, 2011 9:59 pm by Michelle Grace

» Флууд Втори
Съб Юни 25, 2011 6:37 pm by Акира Инугами

» Апартамента на Акира Инугами.
Вто Юни 21, 2011 10:21 am by Yuuki Alexa

» Домът на Мелинда Картър
Пон Юни 20, 2011 5:52 pm by Мелинда Картър

» Starbuks coffee shop
Сря Апр 27, 2011 5:34 pm by Yuuki Alexa

» Angel Hexpain
Вто Апр 26, 2011 6:20 pm by Michelle Grace

Top posters
Michelle Grace
 
Мелинда Картър
 
Джорджина Спаркс
 
Кейт Рийзър
 
Ерик Стоун
 
Люси Хейл
 
Клаус Бодлер
 
Джоан Болдуин
 
Елизабет Гордън
 
Деми Ловато
 
Станете наши приятели ТУК
Нашите приятели

Share | 
 

 Alice Klavier.

Go down 
АвторСъобщение
Alice Klavier.

avatar

Posts : 1
Points : 3
Reputation : 0
Join date : 27.06.2011

ПисанеЗаглавие: Alice Klavier.   Пон Юни 27, 2011 6:33 pm

АЛИСА- КАЛИДОРА ДЖОУЗЕФ КЛАВИЕР



ВЪНШНИ БЕЛЕЗИ:
Цвят на косата: Тъмно- кестеняво
Цвят на очите: Сини
Ръст: 180 см
Телосложение: Слаба, с малки шансове в битка.
Цвят на кожата: Бял- европеидна раса

ОТЛИЧИТЕЛНИ БЕЛЕЗИ:
Татуировки: Изобразяваща криле, обхващаща целият й гръб; малко дърво в горната част на левият й крак
Белези: Белег на дясното коляно, приличащ на извита змия- получен при престоя.

ЖИЗНЕНОВАЖНИ ДАННИ:
- Опасна за себе си.
- Опасна за околните.
- Би могла да извърши убийство.
- Винаги изглежда невероятно спокойна, но това е заблуждаваща маска.
- Избухва неочаквано.
- Изпада в истерии неочаквано.

ПРИЧИНА ЗА ПРИСТИГАНЕ:
- Вбесяване, довело я до убийството на родителите й.

ВРЕМЕ НА ПРЕСТОЙ:

Неопределено. Вероятно цял живот.


Въздъхнах. След толкова много години отново преглеждах старото си досие от лудницата. Там пишеше всичко за мен, но вероятно онези хора, били там по мое време отдавна вече се реят на небето. Или в рая. Както искате го наречете. Аз не вярвам в никой Бог. Вярвам единствено в Първородния демон- Луцифер и честно да ви призная- настоящ мой Баща. А ако сте достатъчно умни, ще си извадите правилният извод. Не не съм някой откачен изрод, луднал по Ада. Аз съм демон. Не като онези, същества приличащи на духчета с червени очи по детските филмчета. Същинско зло същество, приемащо човешки облик на Земята. В такъв случай може би си мислите- след като има Бог на демоните, следователно Бог на ангелите и Бог на хората и един Всевиш Бог. Но аз вярвам само в Луцифер. Защо ли? Най- добре да започна от самото начало...
- Лиса! Къде си? Не се крий от мен моля те!- чува се детски глас. Едно момченце тича из градината на една приветлива къща и повтаря тези думи многократно, обикаляйки навсякъде. Зад него изскача момиченце и казва:
- Бау!
Момченцето се стряска после се обръща и усмивка озарява лицето му щом вижда сестра си. Момиченцето, в бяла рокля /вече не толкова бяла/ прегръща момченцето и казва:
- Никога няма да се скрия от теб, когато имаш нужда от мен, Ал.
Силни думи излизат от устата на Лиса, която е съвсем искрена, защото обича брат си. Двамата се хващат за ръце и се прибират у дома, следвайки гласа на майка си, викаща ги за обяд. Преди да седнат, хлапетата поставиха ръцете си под леденостудената струя на чучура. Връщат се към масата, но Алекс внезапно издава странен хъркащ звук. Лиса се разсмива, преди да осъзнае, че братчето й не може да диша. Александър пада на пода все още, в нещастни опити да си поеме дъх. Алиса се хвърля към него, но майка й я задържа. Лиса се бори със зъби и нокти да се освободи, а повтарящите се думи на майка й, кънтящи в съзнанието им:
- Не можем да му помогнем. Ако се опитаме най- вероятно ще го влошим.
- ТОЙ УМИРА! НЕ ВИЖДАШ ЛИ, ЧЕ УМИРА?!? ЩО ЗА МАЙКА СИ ТИ ДА НЕ ТИ ПУКА, ЧЕ СИНЪТ ТИ УМИРА ПРЕД ОЧИТЕ ТИ?!? НА МЕН МИ ПУКА! ПУСНИ МЕ! ПУСНИ МЕ!- крещи Алиса и се извива по всякакъв начин опитвайки се да достигне до падналият й на пода брат. В същият миг вижда нещо на масата и мозъкът й прещраква. Нож. Кръв. Болка. Свобода. Без въобще да му мисли, детето грабва огромният нож и го забива точно в сърцето на майка си. Жената умира за броени минути. Но дори и през тези минути, тя държи края на силите си и не позволява на момиченцето да помогне на брат си. А когато стига до него... вече е късно. Той си е отишъл. Влиза баща й. Виждайки мъртвата си жена и синът си на пода той застива на място. Гледа ту към ножа в ръката на Алиса, ту към двата трупа. Обезумял бащата изважда револвера си, но малката е по- бърза от него- избива го от ръката му и изстрелва три куршума в сърцето на родният си баща. Пуска оръжието и без даже да поглежда към родителите си, паднали един върху друг, се хвърля до брат си. Започва да плаче, и да оглася всичко със стенанията си, на душевна болка. Сълзите й, които той никога няма да усети отново, мокрят блузата му. Стенанията, които той никога няма да чуе отново, се удрят в стените като ехо и се връщат отново и отново... докато Алиса не припада от изтощение.
Алиса се събужда на непознато място. Чуди се къде е. Намира се в бяла стая, с едно легло.
- Мамо? Татко? Алекс?
В този миг спомените й се връщат. Очите й се пълнят със сълзи. В главата и имаше само една мисъл- да се нарани, колкото може повече. Да се самоубие по възможно най- бавния и болезнен начин. Но в проклетата стая беше само онова пусто легло. Лиса се огледа. Нямаше врати, прозорци нищо. Тя седна на леглото, кротко, а секунди по късно крещеше обикаляше стаята и блъскаше по стените. Чуха се стъпки и следмалко в стаята влизат няколко човека. Двамата я хващат, за да я удържат. Третият изпъва ръката й, а четвъртият забива спринцовка, която кара момичето да изпадне в безсъзнание и да остане да се люшка в ръцете на двамата мъже, които едвам я удържаха допредималко.
И така минаваха години, години... Алиса пристигна там на 6, сега е на 19. Но нека разберем за съдбоносната й последна вечер в лудницата.
Всички си лягат. Момчето, което е влюбено в Алиса отива при нея. Тя го посреща хладно и сдържано, както всички винаги.
- Имам подарък за теб.- казва той и й се усмихва. Али свива рамене безразлично и тъкмо се обръща, когато той забива нож в нея.
- Това да ти е за гадното държание.- изсъсква той, изсмива се злобно и оставя момичето на пода, образувайки огромна локва тъмно- червена течност, позната като кръв. Алиса- Калидора Джоузеф Клавиер умира там. Или само така си мислим...
Е дотук съм. Накратко какво стана после: да озовах се в ада /за незададения въпрос- там е ужасно/. Луцифер ме хареса. Направи ме демон, а не ме остави да се рея като душа из ада, чакайки хилядолетия нещо да се случи. Отмъстих си на онова момче чрез дарбата си- пирокинеза. Подпалих го. А после му вгорчих престоя в ада възможно най- много. А сега е време да ви оставям. Или както казват в Германия- Ал Фидер Зейн. Или както там беше.
Алиса затвори малката тетрадка, в която пишеше досега и я пъхна във възглавницата на стола. Влезе в стаята си и съгледа в ъгъла падналият непознат. Помнеше само името му- Томас. Смътно си спомняше как се е запознала с него- вероятно в някой бар. Алиса беше там всяка вечер. Не беше най- добрият начин да притъпи болката си, но все пак. Алкохол. Цигари. Кръв. Животът й се въртеше около тези три думички. Привличаше мъжете заради хладното си държание и отдръпнатостта, което ги предизвикваше още повече да направят всичко, за да я получат. Но не бяха наясно, че има проблеми с психиката, които обикновено не свършваха добре. Стоеше си спокойна, а изведнъж нещо я подразни в думите на другия и буквално така го удря, че може да го умъртви. Или в сегашния случай- Томас беше просто нокаутиран. Лиса просто понякога не сдържаше, психичните си отклонения- трябваше да ги излее някъде. И тя ги изливаше в насилие. Но пък й доставяше удоволствие. Беше си странна. Прави ненормални неща. Има дарбата да си лежи с часове на някой поляна и да си гледа облаците. И е вегетарианка. Не вкусва никакво месо. Унесена в мисли, за същността си, Клавиер приближи огледалото и пусна кърпата. Огледа се изпитателно. Издължено, слабо и стегнато тяло. Лек бронзов тен. Бюст, вмомента закрит от пуснатата й, къдрава кестенява коса. Бледорозови, тънки устни. Малък нос. Оправени вежди, чиста кожа. И обрамчени и гъсти мигли, сини очи. Вмомента гледат, изпитателно, а принципно изглеждат леко налудничаво. Алиса чува леко стенание от към края на стаята но не се обръща. Следват стъпки и след малко Томас е обхванал тънката й талия.
- Да ти си прекрасна.- казва той, отмята косата й и я целува по врата.
- Да. Да прекрасна съм.- прошепва Клавиер на ухото му и забива зъби във врата му, източвайки кръвта.



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Michelle Grace
Admin
Admin
avatar

Възраст на героя : 18
Първична способност : Създаване на паралелни реалности чрез спомените на хората.
Семейство : Джорджина Спаркс (сестра)
Relationship : Необвързана/засега/
Домашен любимец : Куче/сибирско хъски/, мъжко, на име Лъки
Posts : 290
Points : 390
Reputation : 2
Join date : 14.08.2010
Age : 22

ПисанеЗаглавие: Re: Alice Klavier.   Съб Авг 06, 2011 9:59 pm

Одобрена си, страхотен герой, съжалявам за закъснението ;]

_________________
Whatever you do in life
will be insignificant,
but it's very important that you do it,
because nobody else will ... Remember me ...


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://angelsanddemons.forumotion.biz/forum.htm
 
Alice Klavier.
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1
 Similar topics
-
» Alice Delacour
» Alice and Jasper coven
» Alice Wonder (finished)
» Alice Lockheart
» Alice B. Rabbit

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Angels & Demons :: Герои :: Демони-
Идете на: