Ангели и Демони, град на мистерии, нефилими и подчинени на Дявола. Тиха битка, водена сред неподозиращите хора..
 
ИндексAngelsandDemonsКалендарГалерияВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребителско име:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!


MusicPlaylist
Music Playlist at MixPod.com

Latest topics
» Нека станем приятели...
Съб Фев 11, 2012 10:10 am by Ерик Стоун

» Пише ми се РП
Вто Дек 20, 2011 6:13 pm by Ерик Стоун

» Алексана Блейд
Нед Авг 14, 2011 10:03 pm by Michelle Grace

» Alice Klavier.
Съб Авг 06, 2011 9:59 pm by Michelle Grace

» Флууд Втори
Съб Юни 25, 2011 6:37 pm by Акира Инугами

» Апартамента на Акира Инугами.
Вто Юни 21, 2011 10:21 am by Yuuki Alexa

» Домът на Мелинда Картър
Пон Юни 20, 2011 5:52 pm by Мелинда Картър

» Starbuks coffee shop
Сря Апр 27, 2011 5:34 pm by Yuuki Alexa

» Angel Hexpain
Вто Апр 26, 2011 6:20 pm by Michelle Grace

Top posters
Michelle Grace
 
Мелинда Картър
 
Джорджина Спаркс
 
Кейт Рийзър
 
Ерик Стоун
 
Люси Хейл
 
Клаус Бодлер
 
Джоан Болдуин
 
Елизабет Гордън
 
Деми Ловато
 
Станете наши приятели ТУК
Нашите приятели

Share | 
 

 Мъгливата поляна

Go down 
Иди на страница : 1, 2  Next
АвторСъобщение
Michelle Grace
Admin
Admin
avatar

Възраст на героя : 18
Първична способност : Създаване на паралелни реалности чрез спомените на хората.
Семейство : Джорджина Спаркс (сестра)
Relationship : Необвързана/засега/
Домашен любимец : Куче/сибирско хъски/, мъжко, на име Лъки
Posts : 290
Points : 390
Reputation : 2
Join date : 14.08.2010
Age : 22

ПисанеЗаглавие: Мъгливата поляна   Нед Авг 15, 2010 1:26 am

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://angelsanddemons.forumotion.biz/forum.htm
Алекс Норел

avatar

Posts : 4
Points : 8
Reputation : 0
Join date : 16.08.2010
Age : 24

ПисанеЗаглавие: Re: Мъгливата поляна   Вто Авг 17, 2010 9:51 pm

Както си вървях из гората с тежките ми куфари, изморена от дългия път, който извървях пеш и сама, накрая стигнах до една поляна. Но не поляна с безброй разноцветни цветенца, а поляна на която беше трудно нещо да се види. Нямаше нито един човек, животно или каквото и да било същество. А и да имеше надали щях да го забележа, поради мъглата спуснала се над полянката. Спрях на едно място, присвих очи и се опитах да различа къде са дърветата, и къде е пътя, но никакъв резултат. Изведнъж от едната ми ръка се изплъзна единият ми тежки куфар и се стовари върху крака ми. Изпищях и усетих как крака ми изтръпва. След няколко секунди вече дори не го усещах. Оставих другата ми торба с багаж на земята, и седнах върху него. Имах голяма нужда от почивка. Докато седях върху багажа си, разтривайки крака ми, обмислях план, който гласеше да остана тук, докато мъглата не отмине. Но не знаех до колко е добър този план, защото беше доста хладно. Не само заради дъжда, който се беше излял преди това, ами и заради студената обстановка в гората. Бях облечена с блуза - дълъг ръкав, което не знам до кога щеше да ми помогне. А връхните ми дрехи, бях поставила на отдолу в багажа, с надеждата, че няма да ми потрябват. Внезапно чух някакви стъпки. Стреснах се, да не би тук да има някакви животни? Може би мечки? А може би лъвове? Охх, какви си ги въобразявам....
- Ехоо...еххо...ехо...
Този път отново се чу някакъв шум, но този път с ехо. Слава богу, беше човек. Някой викаше "Ехо", а гласът му се отразяваше. Тогава видях няколко силуета на замъглената поляна, които се приближаваха бавно и предпазливо към мен...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Мелинда Картър
Moderators
Moderators
avatar

Възраст на героя : 17
Първична способност : Блокиране на сетивата
Relationship : Обвързана /Хейдън Смит/
Домашен любимец : Женско Чао чао на име Джеси
Posts : 288
Points : 299
Reputation : 0
Join date : 16.08.2010
Location : Санфорд

ПисанеЗаглавие: Re: Мъгливата поляна   Вто Авг 17, 2010 10:12 pm

Минавахме през мъгливата гора заедно с Елена през непроходимата, гъста мъгла, която се спускаше като нежен и студен воал над земята.Сякаш я целуваше със своите миниатюрни водни капчици.
Беше трудно да дишаме и да разберем къде вървим.Тук на това пусто място нямаше признак за живо същество, каквото и да е то.Вървяхме съвсем бавно и точно сега съзрях нещо през мъглата.
-Там май има човек! - казах на Елена.
-Дали?Тук рядко минават хора..
Да тук наистина никой нормален не би стъпил.Беше студено, непроходимо и влажно, много влажно.Всички знаеха през какво трябваше да минат и рядко се осмеляваха да вървят през този път.Оттук беше пътят и за поправителното училище.
- Ехоо...еххо...ехо... - започнах да викам.
Гласът ми се отразяваше и достигаше надалеч.Човекът който е там със сигурност щеше да ме чуе.
-Има ли някой? - пригласяше ми Елена.
-Има.
Дочухме отговора, заедно се запътихме към мястото, от където идваше звука.Забързахме крачка и видяхме някакво момиче седнало на куфара си.
-Аз съм Мелинда, а това е Елена. - представихме се.
-Аз се казвам Алекс.
-Добре ли си? - попита Елена.
-Има ли нещо, с което да ти помогнем?
....

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Люси Хейл
Нефилим
avatar

Relationship : Search
Posts : 154
Points : 157
Reputation : -2
Join date : 17.08.2010
Age : 26
Location : Санфорд

ПисанеЗаглавие: Re: Мъгливата поляна   Вто Авг 17, 2010 10:43 pm

Днес беше поредният ми скучен ден в града.Рещих да се поразходя и неусетно стигнах до Мъгливата поляна.Сега разбрах,защо я наричат така.Там сигурно постоянно имаше мъгла и не беше кой знае колко топло.Никога и не съм си помисляла,дали тук може да има някой като мен.Тогава чух гласове,а малко по-късно видях и силуети.Приближих се към тях и се реших да ги заговоря.
-Здравейте...Аз съм Люси.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Хейли Уилямс

avatar

Posts : 5
Points : 9
Reputation : 0
Join date : 16.08.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Мъгливата поляна   Вто Авг 17, 2010 11:31 pm

Не познавах това място, не бях идвала тук преди. Насякъде цареше тишина, но в същото време ми се струваше, че чувам шепот или това беше само шепота на лекия вятър който поклащаше нежните листа на дърветата. Те пееха, допирайки се едно в друго. Тихото цвърчене на разни насекоми караше цялото ми същество да се отпусне, легнах на земята, положих червенокосата си глава на зелената трева и тихо запях. Зачудих се дали изобщо някой бе откривал това място преди, дали някой бе стъпвал тук? Тогава болката ме засегна за пореден път, мозъкът ми започна да гори отново, демона крещеше в главата ми, пищеше и стържеше по някакво въображаемо желязо, дългите му нокти се забиваха надъбоко в повърхността на въздуха около мен, но знаех, че само аз го чувах, беше предназначено само и единственно за мен. Мозъка ми режеше от ужасната болка, звука, който издаваше демона в главата ми за пореден път.
-Ааааааааа! - закрещях, не можейки да издържа на страшната болка прорязваща мозъка ми. Тялото ми започна да гори отвътре...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Кейт Рийзър
Moderators
Moderators
avatar

Възраст на героя : 18
Първична способност : Хипноза
Relationship : Обвързана /Джеймс Лафърти/
Домашен любимец : Малко пухкаво коте/мъжко/ на име Споти
Posts : 235
Points : 240
Reputation : 1
Join date : 16.08.2010
Age : 21
Location : Санфорд

ПисанеЗаглавие: Re: Мъгливата поляна   Вто Авг 17, 2010 11:45 pm

Новото момиче излезе без да каже нищо и останахме само аз и Мишел..Стояхме малко, но мен просто не ме сдържаше..
-Хайде да избягаме през прозореца!!- казах аз и се усмихнах предивикателно, а Мишел ме погледна объркано, но веднага се съгласи..
-Хайде!- каза тя без да се бави...Изкарах от гардероба си едни прилепнали по мен черни дълги панталони и една блузка, а отгоре облякох една вълнена черна жилетка и едни затворени обувки с сравнително нисък ток..Дадох на Мишел подобни дрехи и след малко се опитахме да отворим прозореца, но той заяде. Започнахме да го бутаме на всички страни, но той беше много шумен, а ние продължавахме да го бутаме..В следващият момент чухме токовете на госпожата Норт..В суматохата някак си успяхме да отворим прозореца и се измъкнахме много бързо..Застанахме в двора несред тревата чудейки се накъде да поемем..
Изведнъж Мишел извади телефона си и звънна на сестра си..
-Джорджи, аз съм Шел и съм с Кейти..ще избягаме от училището! Не знаеш какво ни причиниха!- каза тя и оново започна да плаче, а аз я последвах припомняйки си ужасяващата ни съдба пред няколко минути..
След малко Шел затвори телефона и ми каза:
-Джорджи ще ни чака тъмната гора, на поляната...- каза тя през сълзи, а аз просто я хванах през ръка и се запътихме натам..
Най- после стигнахме на поляната на която се бяхме оговорили да се срещнем с Джорджи.. И двете с Шел бяхме съсипане, не бяхме спали, не бяхме яли и дори нямахме време да се оправим само се преоблякохме и излязохме..Започнахме да навлизаме в поляната, нямаше много дървета но дори и малко шумът им ни онасяше и ни караше да изгладняваме все пове и повече и да заспим, но не можехме да направим нито едно от нещата за които жадувахме, докато не бъдем сигурни, че сме в безопастност..Стигнахме до средата на поляната, но чухме гласове..През главата ми минаха какви ли не глупости и съм сигурна че и с Мишел беше така...Започнахме да се приближаваме бавно и мълчахме, но започнахме да виждаме силуети...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Guest
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: Мъгливата поляна   Сря Авг 18, 2010 12:56 pm

След като си тръгнах от моста реших да мина през мъглявата гора....
Докато влизах навътре в нея чух писък...Проницващ тъпанчетата.
Приближих се и видях момиче което седеше върху нещо като багаж и се беше хванала за главата....
Изглеждаше адски измъчена...Вдигна поглед и ме изгледа от горе до долу.
- Какво ти стана? Добре ли си ? - попитах и погледнах в очите и тя изгаряше беше измъчена.
- аз..Аз понякога не мога да изкарам това нещо от главата ми...То ме изгаря...не искам да съм такава! - отвърна момичето и заплака с глас.
- Спокойно.Кое те изгаря? - попитах разтревожена а гласа ми заглъхваше от време на време заради хлипането и.
- Тттова нещо в мен...-каза момичето и по едно време се успокои и се изправи.
- По - добре ли си ?
- Да горе долу - каза момичето и леко се усмихна.
- Е аз съм Мелиса приятно ми е - подадох ръка и тя я пое.
- Аз съм Хеили и на мен.
- Защо си тук ? - попитах любопитно и се усмихнах.
- Защото съм изморена от пътя и мислех да пренощувам тук. - в този момент чухме стъпки от към гората.
Върнете се в началото Go down
Мелинда Картър
Moderators
Moderators
avatar

Възраст на героя : 17
Първична способност : Блокиране на сетивата
Relationship : Обвързана /Хейдън Смит/
Домашен любимец : Женско Чао чао на име Джеси
Posts : 288
Points : 299
Reputation : 0
Join date : 16.08.2010
Location : Санфорд

ПисанеЗаглавие: Re: Мъгливата поляна   Сря Авг 18, 2010 2:15 pm

Докато седяхме, дочухме стъпки.Тихи стъпки, приближаващи към нас.Алекс и Елена настръхнаха, а аз се помъчих да запазя самообладание, но нещо не се получаваше.
Забелязах, че сянката, която идваше към нас се оказа човек.Беше момиче.Притеснението започваше да избледнява.
-Здравейте..Аз съм Люси. - започна, несигурно тя.
-Здрасти аз съм Мелинда.
-Аз съм Елена, а това е Алекс.
Представянето мина добре.Момичето очевидно беше щастливо, че среща някого на това пусто място заобиколено от мъгла и голи дървета.
-Аз съм нова тук и излязох да се поразходя..ненадейно се озовах тук. - разказа ни тя.
Решихме да се махнем оттук, докато вървяхме забелязахме още две сенки.Това място не ни се струваше толкова пусто сега.Бяха някакви момичета.Запознахме се с тях...Аз трябваше да тръгвам.Казах си довиждане със всички и скоро се изгубих от погледите им...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Джорджина Спаркс
Admin
Admin
avatar

Възраст на героя : 18
Първична способност : Лечебни сили
Семейство : Мишел Спаркс (сестра)
Relationship : Необвързана
Posts : 250
Points : 369
Reputation : 1
Join date : 14.08.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Мъгливата поляна   Сря Сеп 22, 2010 5:39 pm

НАЧАЛО НА МАСОВО РП
БИТКА

_________________


Team Kathrine
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Джорджина Спаркс
Admin
Admin
avatar

Възраст на героя : 18
Първична способност : Лечебни сили
Семейство : Мишел Спаркс (сестра)
Relationship : Необвързана
Posts : 250
Points : 369
Reputation : 1
Join date : 14.08.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Мъгливата поляна   Сря Сеп 22, 2010 6:01 pm

-Хей! Добре ли си? - попита ме Ерик, като видя посърналата ми физиономия.
-Да..просто нещо...не съм в настроение. - опитах се да се усмихна.
Той ме хвана за брадичката и поднесе устните ми към неговите. Това боже би пооправи настоението ми, но чувствах, че целувката му е тъжна...всякаш ми казваше "сбогом"..
Какви глупости си мислех?!
Той се одръпна от мен и затвори очи
-Съжалявам..-промълви той.
-ъмм...какво?
изведнъж силен вятър задуха покрай на нас и вдигна покапалите по земята листа..Ерик ме прегърна и притисна до гърдите си. Постепенно вятърът се съсредоточи върху една точк на около три метра от нас..това беше странно. Изведнъж земята се разцепи. Изпищях и се опитах до отскоча, но Ерик продължаваше да ме държи на едно място. Опитах се да се отместя, но той продължаваше да ме прегръща..защо не ме пускаше!?
Черен пушек се издигаше от мястото, където земята се беше разцепилаи бавно започваше да излиза силует.

_________________


Team Kathrine
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ерик Стоун
Син на Дявола
Син на Дявола
avatar

Възраст на героя : Не е ясно
Първична способност : Контрол над огъня,съблазнение,взривяване.
Семейство : Дявол /баща/
Relationship : sEaRcH
Posts : 155
Points : 172
Reputation : 1
Join date : 14.09.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Мъгливата поляна   Сря Сеп 22, 2010 6:10 pm

-Никога не съм те обичал!-бутнах я от мен и отидох при силуета.Той беше повече като дим отколкото като живо същество.Аз и' смигнах едва доловимо,но тя разбра.
-Гордея се с теб.-промърмори сянката.Сложи димящата си ръка на рамото ми.-Успя да ги събереш.Сега да ги унищожим.
Той даде знак назад и оттам излязоха многобройни демони с ципести криле.Едно същество се открояваше.С бялосребристите си криле и красива физиономия.Беше Деми.Тя отмтна коса и се усмихна.Всички на поляната я зяпнаха.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Michelle Grace
Admin
Admin
avatar

Възраст на героя : 18
Първична способност : Създаване на паралелни реалности чрез спомените на хората.
Семейство : Джорджина Спаркс (сестра)
Relationship : Необвързана/засега/
Домашен любимец : Куче/сибирско хъски/, мъжко, на име Лъки
Posts : 290
Points : 390
Reputation : 2
Join date : 14.08.2010
Age : 22

ПисанеЗаглавие: Re: Мъгливата поляна   Сря Сеп 22, 2010 6:52 pm

Какво по дяволите? Защо? Ама? Как? Кога?
Множество въпроси бълваха на залпове в главата ми. Какво ставаше? Аз и Конър тъкмо бяхме дошли на поляната, като исках да остана сама, а той ме последва. Странното бе че и Джорджи и Кейт и Мелинда и Елизабет бяха там... И Ерик и дори онази Деми. Може би тук е мястото да спомена, че посредата на замъгленият терен стоеше черен, размит силует, смеещ се зловещо. Бе положил ръка на рамото на Ерик и тогава се сетих... Нима това бе дявола? Или поне не холограмата му. И зад него бяха застанали демони... и Деми. Предателка! И Екатерина. Предателка №2! АААх. И сега какво? Какво щеше да стане?
Въпросите пак заизскача из главата ми и ме разсеяха до такава степен че едва успях да забележа огнената мълния която се носеше в моя посока. Мръднах на сантиметър, като огъня докосна само върховете на току що разперените ми крила. Или крило. А положението при останалите бе същото. Всеки бе нападнат ...
Ерик тръгна бавно към мен, държащ оръжие което не бях виждала досега ... Замахна, но явно рефлексите ми се бяха подобрили, защото успях да избегна удара. Гневът се разпали в мен. И определено това ми помогна, вместо да ми навреди ... Ангелският огън избухна в ръцете ми. И въпреки че бях без крило се засили напред, вече уверена ... Вече вярвах че ще се справя .....

_________________
Whatever you do in life
will be insignificant,
but it's very important that you do it,
because nobody else will ... Remember me ...


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://angelsanddemons.forumotion.biz/forum.htm
Конър Бранд
Долноземец
avatar

Възраст на героя : 18
Семейство : Елизабет Гордън (доведена сестра)
Relationship : Необвързан
Posts : 18
Points : 21
Reputation : 0
Join date : 10.09.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Мъгливата поляна   Сря Сеп 22, 2010 7:23 pm

Мишел тръгна към Мъгливата поляна.Не се стърпях и я последвах....Нямаше да я оставя.Стигнахме на обикновено тихата поляна,която сега се бе превърнала в нещо като бойно поле.Имаше цепнатини в земята и някакъв неопределен силует.Държеше Ерик за рамо.Може би беше Дяволът.Тоест Главният Демон.Зад тях двамата стояха доста насъбрали се демони с разперени криле.Разпознах Екатерина и още едно момиче,което оправи раната ми...Мисля,че се казваше Деми.Определено не бяхме сами.На поляната бяха и момичетата.Покрай Мишел мина някаква...светкавица може би.Тя инстивктивно се отдръпна,но все пак светкавицата леко опърли крилото й.Чудесно.Не стигаше,че другата половина на крилата й го нямаше,а сега другото й крила бе опърлено.Хванах Мишел за ръката и я поведох към познатите й приятелки.Всички бяха гневни и се зъбеха на демоните срещу тях.Разпознах сестра си.Гледаше злобно към Екатерина.Че те не бяха ли приятелки?Женска му работа...Разпознах името си.Ерик ме повика.
-Конър?Къде отиваш?Ти на тяхна страна ли смяташ да се биеш?-Бия?Аз не знаех за какво става дума,а те искаха да избирам страна.Но въпреки това знаех към коя страна принадлежа-тъмната,и това едва ли щеше да се промени.Погледнах всички ангели стоящи от едната страна.Заоглеждах лицата им.Всички те бяха близки на Мишел?Как щях да ги убия?Да ги нараня?Как щях да се бия с Мишел или пък с Елизабет?Погледнах на другата страна.Никой от тях не ми беше приятел,мислех си,че тях мога с един замах да ги убия.Но не!Аз принадлежах към тях.Имах задача и не я ли изпълнех,щях да потъна 3 или повече метра в Земята.Отидох към ангелите и чух ругатните на демоните.Приближих се към Мишел,прегърнах я и я целунах по косата.
-Съжалявам...-успях само да кажа.Видях,че се бореше с една сълза.Не искаше да показва слабост точно сега.Обърнах й гръб и застанах там където принадлежях.Където трябваше да бъда...към демоните.Ерик ми се усмихна дружелюбно,доколкото един демон можеше да бъде дружелюбен.Чух гръмовния смях на Дявола някъде пред мен.Отново глупава грешка...Зарязах семейството и приятелитне си заради Ерик!Защо за бога?Какъв бях глупак само.Сега вече наистина не можех да застана на пред мишел!Как щях да я погледна в очите?От мислите ми ме изтръгна гласът на Ерик.
-Е,май сме в пълен състав!Защо да не започваме?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Мелинда Картър
Moderators
Moderators
avatar

Възраст на героя : 17
Първична способност : Блокиране на сетивата
Relationship : Обвързана /Хейдън Смит/
Домашен любимец : Женско Чао чао на име Джеси
Posts : 288
Points : 299
Reputation : 0
Join date : 16.08.2010
Location : Санфорд

ПисанеЗаглавие: Re: Мъгливата поляна   Сря Сеп 22, 2010 7:37 pm

С Кейт се озовахме насред мъгливата поляна..Странно всички бяха там.
- Демони! - казах го като ругатня.
- Не, отново! - допълни моите думи Кейт.
Смътно видях някакъв пушек да се издига от земята и след това БУМ..На мястото на дима се беше появила нещо като холограма.
- Боже милостиви! - извиках.
Това бе самия дявол, а до него стоеше цялата му войска,я чакай това да не би да беше..Деми = Предателка щях да започна с нея и и Екатерина бе там..Елизабет я гледаше на кръв.Конър също дойде, вървеше след Шел..Прегърна я и тръгна назад..към демоните.
-Е,май сме в пълен състав!Защо да не започваме? - върна ме на земята гласът на Ерик.
Разперихме крилата си и ангелският огън освети цялата поляна.Демоните се дръпнаха две крачки назад и показаха същинската си същност..Направих отвратена физиономия..Обърнах се към другите и направих крачка напред..Джорджина и Елизабет сториха същото..Дойде времето да приложа обучението си.
- Нека започваме!Какво още чакаме? - заговорих и се издигнах във въздуха.
Ерик хвърли злобна усмивка, но някак в погледа му имаше и съжаление, не спираше да гледа към Джорджина.
..Пред мен стоеше един демон, който замахна с една огнена топка като ме запрати в едно дърво..Елизабет се нахвърли срещу него и разпалих по - силно и от преди ангелският си огън..С периферието си видях една мълния, насочваща се към Шел..Тя се надигна и я отблъсна като я запрати по един демон..Кейт бе следващата..
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Екатерина Майър

avatar

Posts : 3
Points : 5
Reputation : 0
Join date : 30.08.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Мъгливата поляна   Сря Сеп 22, 2010 7:57 pm

Приближих се малко по-плътно до Ерик.Бях зад лявото му рамо.Елизабет не спираше да ме гледа злобно.Първо се хвърлех върху нея,като нямах търпение да я убия.Бях оставила демонското в мен да ме овладее и очевидно се получаваше.Обичах да правя така.Замахнах с ностите на крилете си към Джорджина.Тя се отдръпна,но все пак успях да я одраскам.Засмях се злобно.Елизабет прокара ангелският си огън по гърба ми.Изпищях и замахнах към нея.Сега вече и аз разкрих истинската си същност.Тя полетя нагоре,а аз я последвах.Знаех,че е обучен войн,но и аз не бях много добра.Тя изръмжа на среща ми и ангелският й огън се увеличи.Мразех го този огън.Опитах се да я обезчуствя,но защо мамка му не се получаваше.Тя избегна поредната ми атака,като закръжи малко по-долу.
-Как можа да минеш към страната на ангелите?-попитах недоумяващо.
-Всъщност ти първа го направи.-замахна отново към мен.Отдръпнах се моментално.
-О,не моите приятели са кротки нефилимчета.
-Защо не млъкнеш,долна предателка такава?!И без това друго не знаеш.Само да разнасяш клюки и да предаваш хората!
-Намерило се кой да ме учи!-опитах се да забия нокти в тялото й.Тя ми се изсмя в лицето.Гневът ми се покачи.
-Смяташ че си по-добра от мен ли?-попита надмено Елизабет и опърли част от крака ми с ангелският си огън.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Елизабет Гордън
Паднал ангел
avatar

Възраст на героя : 19
Първична способност : Склонна да управлява елемента Земя
Семейство : Конър Бранд /доведен брат/
Relationship : Обвързана/Ник Брендър/
Домашен любимец : Куче, хъски, на име Сара, женско
Posts : 92
Points : 105
Reputation : 1
Join date : 17.08.2010
Age : 37

ПисанеЗаглавие: Re: Мъгливата поляна   Чет Сеп 23, 2010 6:42 pm

Както си вървях стигнах до поляната.Там се бяха образували две бойни полета-ангели и демони.В демоните разпознах три лица.Първо Ерик-за него нямаше начин.Деми,която беше ангел и ...Екатерина?-Тя пък какво правеше там?Беше застанала зад лявото рамо на Ерик,до нея бяха размазаните черти на Дявола.Значи правилно си мислех,че е предателка!Пък и не ми пукаше особено.Мишел се присъедини към нас,а Конър отиде при демоните отново.Същата глупава грешка като при миналия път.Мишел нямаше да му прости.Бях сигурна.Когато Конър отиде при демоните битката се започна.Веднага се хвърлих към Екатерина.Въпреки,че ми беше най-добра приятелка без много да му мисля щях да я убия,все пак тя беше предателката.
-Как можа да отидеш на страната на ангелите?-попита тя.
-Всъщност ти първа го направи.Не очаквай да съм при демоните.Аз съм ангел!-натъртих на думата.Ангелският ми огън нарастна и тя се отдръпна.Засмях се.Тя атакува с ноктите на крилете си но безуспешно.
-Мислиш ли,че си по-добра от мен?-казах и я погалих с ангелският си огън по крака.Тя извика при което,привлече вниманието на Ерик.Той се биеше с Мишел.Той също ме погледна злобно,а аз засилих огъня си.Екатерина отново се опита да забие нокти в мен,но не успя.Отново се измях в лицето й.
-Ще си платиш!-извика ми тя.
-Надали-надмено й отговорих.-Няма да си в състояние да ми го върнеш,не мислиш ли?-за да подсиля тезата си отново я подпалих.Беше толкова невнимателна.Нямаше почти никакви умения във въздушен бой.Затова и не рискувах да сляза долу.Но тя започваше да задобрява.Това не беше добре.Трябваше да я убия колкото се може по-скоро.Чух,че някой извика.Викът огласи поляната и аз се стеснах.Звучеше някак...ангелски.Огледах се.Ранената беше Деми.Кейт се биеше с нея.Екатерина използва моментът на разсеяност и отново ме атакува неуспешно.Полетя нагоре и започна бързо да лети към мен.Приготвих се,ангелският ми огън за пореден път нарастна и я отблъснах с крилете си.Тя се удари в едно дърво и се свлече долу.Супер!Още малко ми оставаше да я убия.Ерик я наблюдаваше с тревожен поглед.Същите погледи обаче хвърляше и на Джорджи.Докато аз чаках Екатерина да се съвземе се опитах отново да подсиля ангелският си огън.През това време тя отново се хвърли към мен,но този път я блъснах по-силно.Първото дърво се счупи,и второто вече я спря.Тя разтърси глава.
-Мразя те!!!-извика ми злобно.
-О,значи чуствата ни са взаимни.-присмях й се.Този път реши да ме нападне в гръб.Полетях надолу и тя пропусна.
-Нещастница!Изчадие!-злобата й определено растеше.Подканих я на по-високо нива в небето.Без да се замисля тя ме последва.Застана право срещу мен с извадени остри и дълги нокти на края на грозните си криле.Насочи ги към мен.Но аз полетях по-нагоре.Тя успя само да ме одраска.Замахнах към нея с ангелският си огън и опърлих част от корема й.Тя отново извика.Застана срещу мен и се хвърли напред.Задържях я с криле.Това вече трябваше да свършва.Изведнъж обаче точно преди да убия животът ми с нея протече като през лента.Всички моменти,в които бяхме с нея.Тревогите и радостите преживени заедно.Явно през цялото това време е играла театър.
-Съжалявам-казах.Отърсих се от мислите си,за пореден път подсилих ангелският си огън и го прокарах точно през Екатерина.Тя се разполови и падна на земята.От едната й страна течеше кръв,а от другата капеше демонска течност.Погледнах Ерик.Определено го бях ядосала.Той направи топка огън метна я по Мишел,с която се биеше-Джорджи я улови точно преди да падне на земята-и след това със светкавична скорост ме нападна.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деми Ловато

avatar

Първична способност : Талант за песни,Лечебни сили,Чар.
Relationship : Няма
Posts : 36
Points : 46
Reputation : 0
Join date : 18.09.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Мъгливата поляна   Чет Сеп 23, 2010 7:00 pm

Започнах да се бия заедно с демоните.Страното беше защо с демоните,а не с ангелите.Исках да бъда при тя.Не исках да съм при скапаните отрочета на Ада.Исках да съм горе в рая."Ще ти простят ако сега отидеш"-каза гласче в дълбоко в мен.Кейт използва момента и ми се нахвърли.Порязаме с ангелския си огън и извиках като ангел.Само такова същество като ангелите могат да викат с красив глас.Погледнах Кейт безразлично.Извадих ангелсия си огън и започнахме да се бием с нея.Реших че ще я разсея да попея.Започнах песента It`s on.Тя беше много подходяща за случая.И наистина Кейт се разсея и аз я парнах по бузата.
-По-добра съм.-викнах и' с нежен глас.Разпалих огъня си повече и продължих да се бия с нея.Набих и' едно кроше в главата,но тя успя да ме ритне и аз паднах на земята.
-Мечтай си-промърмори тя.Станах и продължихме да се бием и да пея.Набих и' един шамар и я парнах по крака.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Кейт Рийзър
Moderators
Moderators
avatar

Възраст на героя : 18
Първична способност : Хипноза
Relationship : Обвързана /Джеймс Лафърти/
Домашен любимец : Малко пухкаво коте/мъжко/ на име Споти
Posts : 235
Points : 240
Reputation : 1
Join date : 16.08.2010
Age : 21
Location : Санфорд

ПисанеЗаглавие: Re: Мъгливата поляна   Чет Сеп 23, 2010 7:22 pm

Погледнах Деми злобно и просто не можех да повярвам, че е избрала тях пред нас. Тя ни предаде, накара ни да мислим че е на наша страна. Това ме вбеси, накара ме да изляза извън релси. Мразех да става така. Защо най- скъпите за нас хора трябваше да ни обръщат гръб в най- трудният за нас момент, е тя не ми беше близка, но почти беше спечелила доверието ми.
Тръгнах срещу нея и в мен се беше събрала огромна злоба, която съсредоточих върху нея. Активирах ангелският си огън и го прокарах през целият й гръб. Тя се свлече на земята и извика с цяло гърло. Започна да пее някаква песен, която ме накара да спра и да се заслушам. Използва момента и ме удари силно по бузата.
Заби ми едно круше, а аз я погледнах на кръв.
-Мечтай си, предателка! - провикнах се и се изправих. Хванах я за врата и изкрещях в лицето й.
- Ти си нищо! Как може да ни предадеш така! Песните ти няма да ти помогнат вече. - пуснах я и тя падна на земята. Засилих ангелският си огън и я опраих по дължината на десният й крак.
Определено беше костелив орех. Отново се изправи и започнахме да се бием.
- Не смей да ми говориш така! - озъби ми се тя и ме изгоря по ръката. Болката беше ужасна. Изгаряше кожата ми и я разкъсваше. Сълза се стече по бузата ми, но бързо я избърсах.
- Не си тази, която може да ми казва! - изкрещях и с всяка секунда се озлобявах все повече и повече. Бутнах я на земята и активирах огънят си.
- Ще бъде дълга битка. - каза тя изправяйки се и отново продължихме да разменяме обидни думи и да се бием..
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Джорджина Спаркс
Admin
Admin
avatar

Възраст на героя : 18
Първична способност : Лечебни сили
Семейство : Мишел Спаркс (сестра)
Relationship : Необвързана
Posts : 250
Points : 369
Reputation : 1
Join date : 14.08.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Мъгливата поляна   Пет Сеп 24, 2010 6:14 pm

Определено се справях добре. За необучена, вече съвсем лесно бях успяла да победя няколсо демона.Разперих крилата си и литнах нагоре, за да огледам обстановката. Но едва бях излетяла на няколко метра, когато нещо голямо ме връхлетя и събори на земята.
Изритах го в корема, полу-заслепена от влязлата в очите ми коса. Отместих я с една си ръка, докато се изправях. Беше Ерик. Болка проряза гърдите ми..как беше способен на такова нещо?
Бързо платих за разсеяността си, когато една от огнените му вълни ме опари по бузата. Побързах да отстъпя настрани. Изгледах го на кръв и замахнах към него. Той хвана ръката и я изви зад гърба ми, като ме придърпа към себе си, за не ме заболи.
-Пусни ме!
-Няма!
-Пускай ме, идиот такъв! - опитах се да го изритам или одера, но Ерик ме хвана през кръста с другата си ръка.
-Хей! Спри се! Симулирам..не искам да те нападам. Да не мислиш, че ще пропусна цел от толкова близо - погали лекоопърлената ми буза. Завъртя ме към себе си и ме целуна.

_________________


Team Kathrine
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ерик Стоун
Син на Дявола
Син на Дявола
avatar

Възраст на героя : Не е ясно
Първична способност : Контрол над огъня,съблазнение,взривяване.
Семейство : Дявол /баща/
Relationship : sEaRcH
Posts : 155
Points : 172
Reputation : 1
Join date : 14.09.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Мъгливата поляна   Пет Сеп 24, 2010 6:24 pm

-Хей! Спри се! Симулирам..не искам да те нападам. Да не мислиш, че ще пропусна цел от толкова близо-казах аз и я целунах като я галех.Баща ми ме видя и ме отблъсна.Всички спряха да се бият.Той създаде огнена топка и опърли цялото тяло на Джорджина.След това щеше да нанесе решаващия удар и.....Започнах да взривявам тялото му.Той само се отблъскваше.Нищо му нямаше.Беше по-силен от мен.Чух за гърба си нещо:
-Ерик не прави това!-извика Джорджи.
Използвах всичките си дарби без съблазнение и ги запратих срещу него.Баща ми се залепи за едно дърво и падна като разбазана муха на стъкло.Отворих потрал към Ада и го върнах там където му е мястото.
-Какво зяпате?!Продължавайте!-викнах на демоните.Един от тях понечи да убие Джорджи но аз го опърлих и той се превърна на пепел.
-Деми!Ела да я оправиш!
Тя дойде и с голямо нежелание я излекува.После отиде да се бие с Кейт.Кейт и' наби шамар.а Деми я опърли.Вдигнах Джорджи и и' казах:
-Добре ли си съкровище?-попитах я с една пареща целувка,която упари устните и на двамата.Продължих и я притиснах до дървото.Ръката ми се спусна и хвана нейната,а с другата галех косата и'.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Конър Бранд
Долноземец
avatar

Възраст на героя : 18
Семейство : Елизабет Гордън (доведена сестра)
Relationship : Необвързан
Posts : 18
Points : 21
Reputation : 0
Join date : 10.09.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Мъгливата поляна   Пет Сеп 24, 2010 7:00 pm

Битката беше в разгара си.Биех се с Джорджи,но накрая,точно преди тя да ме убие спря и каза,че не би рискувала да нарани сестра си.Изтича в прегръдките на Ерик.Супер!Значи може да се натиска с чедото на Дявола,а не може да се бие с мен,така ли?Слязох на земята и отидох при Мишел.Не беше добре.Ерик беше взривил цялото й тяло,а Джорджи ни трябваше да я възстанови.Но в момента беше заета.Уфф...този Ерик.В последно време му бях страшно ядосан.Заради всичко беше виновен той и демонските му изчадия.Една демонка,която не познавах си устреми към мен и се опита да забие ноктите си в тялото ми?
-Ти пък какво правиш?Не виждаш ли,че съм долноземец?-изкрещях й.
-Като си долноземец,какво търсиш при ангелите?
-Не е твоя работа,а сега се махай!-тя полетя нагоре и започна да се бие с Кейт.Бързо беше повалена.Явно беше от новородените.Погледнах Мишел.Беше бледа,все едно,че е мъртвец.И беше студена.Но определено не беше мъртва.Енергията й ясно се долавяше във въздуха.
-Джорджина!-извика Мелинда.-Ела трябваш ни!След това пак ще продължите с демона...-последната дума я каза злобно.Той и се озъби и полетя нагоре.Джорджи дойде и клекна до сестра си.
-Мишел?-попита с треперещ глас?-Добре ли си?-погали я по бузата,а след това започна да лекува раните й.-Тук съм,мила...Всичко ще е наред...предполагам.-Тялото й беше толкова обгоряло,че на Джорджина й отнемаше поне 10 минути докато я възстанови напълно.Не можех да гледам повече.Исках да се махна.Да избягам.Мишел винаги страдаше по моя вина...аз бях виновен за всичко.Полетях нагоре безцелно.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Елизабет Гордън
Паднал ангел
avatar

Възраст на героя : 19
Първична способност : Склонна да управлява елемента Земя
Семейство : Конър Бранд /доведен брат/
Relationship : Обвързана/Ник Брендър/
Домашен любимец : Куче, хъски, на име Сара, женско
Posts : 92
Points : 105
Reputation : 1
Join date : 17.08.2010
Age : 37

ПисанеЗаглавие: Re: Мъгливата поляна   Пет Сеп 24, 2010 7:17 pm

След като убих Екатерина започнах само да наблюдавам битката.Колко жалко.Не бях ядосала Ерик.А тъкмо ми се искаше да се бия с някого като хората.Смътно забелязах,че Ник се появи на поляната.Много рано се сети.Слязох при него.
-Какво става тук?-попита.
-Мисля,че виждаш....отново има война.
-О...демоните са малко.-каза с печал.-Искаше ми се да се бия днес.-колко се радваше,че имаше битка.Направо ужас.Нещо много силно ме събори на Земята.
-Ауу-извиках.Беше Ерик.Той не се ли целуваше с Джорджина до преди малко?Изправих се и го погледнах злобно.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Деми Ловато

avatar

Първична способност : Талант за песни,Лечебни сили,Чар.
Relationship : Няма
Posts : 36
Points : 46
Reputation : 0
Join date : 18.09.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Мъгливата поляна   Пет Сеп 24, 2010 7:25 pm

Продължихме ожесточено да се бием след като Ерик ме извика.
-Мръсница!-викнах аз и започнах да и' бия шамар след шамар.Тя се осъзна и ме ръгна в корема.Изпищях извадих ангелския си огън и продължихме дуела.Извиках като че ли се разпявам и тя си запуши ушите.Ако беше обикновен човек щеше да углушее.Прободох я с огъня си и тя изпищя и падна на земята.
-Не е честно.
-Винаги е честно!-казах и' аз нежно.Тя извади своя и ме ръхна при лакътя.
-Вече е.-изпищя тя.Извадихме си огньовете и започнахме да се бием с ръце.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Кейт Рийзър
Moderators
Moderators
avatar

Възраст на героя : 18
Първична способност : Хипноза
Relationship : Обвързана /Джеймс Лафърти/
Домашен любимец : Малко пухкаво коте/мъжко/ на име Споти
Posts : 235
Points : 240
Reputation : 1
Join date : 16.08.2010
Age : 21
Location : Санфорд

ПисанеЗаглавие: Re: Мъгливата поляна   Пет Сеп 24, 2010 7:45 pm

Деми ме прободе в корема, а аз паднах на земята гърчейки се от болка. Беше ужасно, разкъсваше ме отвътре и ме изгаряше. Болката беше нечовешка и непоносима.
- Не е честно.. - промълвих едва все още лежейки на тревата.
- Винаги е честно! - озъби ми се тя.
- Вече е! - изпищях и я опраих по цялата ръка. Полетях нагоре и се изсмях.
- Нищожество. - виках и убивах с ангелският си огън всеки демон, който можех. Тя показа крилете си и за миг се озова до мен. Прибрахме огънят и започнахме да се бием само с ръце. Огледах се наоколо и гледах всички - едни на земята, други смеещи се над полумъртвите същества. Ерик се биеше с Джорджи, Мелнда се опитваше да помогне на Мишел, а Ел говореше с Ник. Иведнъж зад мен изникна друг демон и ме хвана. В този момент с цялото си съществуване исках той да застане срещу нея. Погледнах го в очите и изведнъж почувствах пронизваща болка в цялото си тяло. Изкрещях и затворих очи, единственото което усетих бе как изчадието ме пусна, а аз се строполих на земята. След няколко секунди оттърсих глава и се озсъзнах, огледнах нагоре и видях демонът да напада Деми. Устата ми буквално се отвори до земята и не можех да повярвам, че това се случва. След миг тя се строполи до мен и едва дишаше.
- Какво направи, мръсница? - гледаше ме толкова очудено, колкото и аз гледах нея простната на земята и едва мърдаща тялото си, гърчещо се от нападението на демонът. След известно време тя се изправи и отново ми удари шамар.
- Мамка му! - изкрещях в лицето й. - Няма ли да спреш най- после досаднице? - удрях я където ми падне и крещях с цяло гърло.
- Кейт, спри! - изкрещях Мелинда, но в този момент не ме интересуваше нищо друго. Деми се озсъзна и отново започна да ме обижда и да ме удря.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Елизабет Гордън
Паднал ангел
avatar

Възраст на героя : 19
Първична способност : Склонна да управлява елемента Земя
Семейство : Конър Бранд /доведен брат/
Relationship : Обвързана/Ник Брендър/
Домашен любимец : Куче, хъски, на име Сара, женско
Posts : 92
Points : 105
Reputation : 1
Join date : 17.08.2010
Age : 37

ПисанеЗаглавие: Re: Мъгливата поляна   Съб Сеп 25, 2010 7:54 pm

Ерик се правеше,че се бие с Джорджина....Но защо?Всъщност вече всички знаеха за тях.Защо ли още играеха този безсмислен театър?Тръгнах към Мишел,все още не беше се съвзела.Конър стоеше над нея.Очевидно се притесняваше за нея.Погледнах я.Вече не беше толкова бледа.Скоро щеше да се съвземе.Седнах до Конър.Той настръхна.
-Какво искаш?-попита недружелюбно.Очудих се на студенината в гласа му.
-Нищо...просто проверявам как е Мишел.
-Е,добре е вече видя,а сега се разкарай.-отново ми се озъби.
-Ти пък какво искаш?Защо постояно се месиш в живота ми?
-Защото съм ти сестра!И си сам в живота,ако още не си го осъзнал!
-О,я не ми викай!
-Не ставай смешен,знаеш че не можеш да ми нареждаш.
-Тогава...-каза той-Защо не видим кой е по-големия?-попита и полетя нагоре.Чак сега осъзнах,че искаше да се бие.
-Конър,нали знаеш че няма да се бия с теб?
-Така ли?Сигурна ли си?-Показа ми ноктите на крилата си.Въпреки,че много исках да му върна всичко не сега беше момента.Той не беше толкова силен.Аз не можех да се бия с него,защото все пак той ми беше брат за Бога!!!Ввсе пак показах крилата си и полетях нагоре.Изкарах ангелският си огън.Усещах погледите на почти всички впити в мен.Той се опита да ме ритне в корема,но аз се отдръпнах.Замахнах към него с ангелският си огън.Отново показа ноктите си и ме одра по цялата дължина на крака.Прогорих гърба му и той ме изгледа злобно.
-Защо въобще се месиш в живота ми?
-Мисля,че вече ти отговорих.Не искам да губя единственият си брат.
-Добре тогава спри да обръщаш внимание на мен и Мишел!
-Та ти я обичаш за Бога!-изкрещях му.След това слязох на Земята и забелязах,че Мишел вече е будна.Ерик се опитваше да образува портал.Но защо?След това разбрах.Хвана Конър за яката на ризата и го замъкна към портала.Веднага се опитах да затворя портала.Мелинда ми помогна и заедно успяхме.
-Глупачки такива!-каза той,а аз му се усмихнах злобно.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Мъгливата поляна   

Върнете се в началото Go down
 
Мъгливата поляна
Върнете се в началото 
Страница 1 от 2Иди на страница : 1, 2  Next

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Angels & Demons :: Покрайнините на града :: Тъмната гора-
Идете на: