Ангели и Демони, град на мистерии, нефилими и подчинени на Дявола. Тиха битка, водена сред неподозиращите хора..
 
ИндексAngelsandDemonsКалендарГалерияВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!


MusicPlaylist
Music Playlist at MixPod.com

Latest topics
» Нека станем приятели...
Съб Фев 11, 2012 10:10 am by Ерик Стоун

» Пише ми се РП
Вто Дек 20, 2011 6:13 pm by Ерик Стоун

» Алексана Блейд
Нед Авг 14, 2011 10:03 pm by Michelle Grace

» Alice Klavier.
Съб Авг 06, 2011 9:59 pm by Michelle Grace

» Флууд Втори
Съб Юни 25, 2011 6:37 pm by Акира Инугами

» Апартамента на Акира Инугами.
Вто Юни 21, 2011 10:21 am by Yuuki Alexa

» Домът на Мелинда Картър
Пон Юни 20, 2011 5:52 pm by Мелинда Картър

» Starbuks coffee shop
Сря Апр 27, 2011 5:34 pm by Yuuki Alexa

» Angel Hexpain
Вто Апр 26, 2011 6:20 pm by Michelle Grace

Top posters
Michelle Grace
 
Мелинда Картър
 
Джорджина Спаркс
 
Кейт Рийзър
 
Ерик Стоун
 
Люси Хейл
 
Клаус Бодлер
 
Джоан Болдуин
 
Елизабет Гордън
 
Деми Ловато
 
Станете наши приятели ТУК
Нашите приятели

Share | 
 

 Голямата зала

Go down 
АвторСъобщение
Джорджина Спаркс
Admin
Admin
avatar

Възраст на героя : 18
Първична способност : Лечебни сили
Семейство : Мишел Спаркс (сестра)
Relationship : Необвързана
Posts : 250
Points : 369
Reputation : 1
Join date : 14.08.2010

ПисанеЗаглавие: Голямата зала   Нед Авг 15, 2010 5:44 pm

До Голямата зала се стигаше по старо стълбище. Гредите зловещо скърцакаха, когато човек стъпеше по тях, а когато се преместеше - сякаш тиха въздишка се отронваше от стъпалата.


Голямата зала, старото светилище, сега забравено дори и от Бога.


_________________


Team Kathrine
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Мелинда Картър
Moderators
Moderators
avatar

Възраст на героя : 17
Първична способност : Блокиране на сетивата
Relationship : Обвързана /Хейдън Смит/
Домашен любимец : Женско Чао чао на име Джеси
Posts : 288
Points : 299
Reputation : 0
Join date : 16.08.2010
Location : Санфорд

ПисанеЗаглавие: Re: Голямата зала   Пон Сеп 13, 2010 8:46 pm

Не можех да си спомня как Норт ни бе победила..сега виждах само как всички бяхме пленени по двойки и завързани..Аз бях с Кейт,Мишел с Джорджи, Хейдън с Джеймс,Елизабет с Ник и Конър с Картър, а Люси беше самичка и я търкаляха по стъпалата..Пред всички ни се откри зловеща гледка..една стара порутена цървка се изтъкна пред нас,Норт и скапания учител, който не знам как се озова ни затътриха по стъпалата.
- Какво ще правим? - тихо ми прошепна Кейт през сълзите си.
- Незнам! - отвърнах.
- Ще ви убия!Не си мислете, че не ви чувам! - изкрещя ни Демонът.
..Стъпалата скърцаха зловещо и неприятно..Всеки път когато Норт стъпеше с токчето си имах чуството, че ще подадат и всички ще се окажем на земята...Обърнах се и видях Хейдън, който ме погледна...
- Съжалявам! - прошепнах му само с устни.
- Обичам те МЕЛ! - отвърна ми той. - Всичко ще се оправи обещавам ти.
Кейт направи същото.
- Последни сбогувания, о колко романтично. - изказа сърказма си...
Въведе ни в....
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Кейт Рийзър
Moderators
Moderators
avatar

Възраст на героя : 18
Първична способност : Хипноза
Relationship : Обвързана /Джеймс Лафърти/
Домашен любимец : Малко пухкаво коте/мъжко/ на име Споти
Posts : 235
Points : 240
Reputation : 1
Join date : 16.08.2010
Age : 21
Location : Санфорд

ПисанеЗаглавие: Re: Голямата зала   Пон Сеп 13, 2010 9:00 pm

Субудих се от ужасните нокти на Норт забиващи се в кожата на главата ми и скубещи косата ми. Тя влачеше мен и Мел по скърцащите стълби на някаква стара църква. При всяка нейна стъпка от пода се отлеяше стон сякаш силна и шумна въздишка и скърцане, което дразнеше слухът ми и чак ми причиняваше болка. Ноктите на демонът се забиваха все по- силно в кожата ми и едва се сдържах да не изкрещя от болка. Огледах се и видях, че всички за вързани по двойки. Погледнах към Джеймс, който беше с Конър и му стрелнах един убиден поглед.
- Защо не си тръгна!? - попитах едва едва, надявайки се че Норт и Коуп няма да ни чуят.
- Ама.. - започна той, но дрезгавият и ужасен глас на вещицата го прекъсна:
- Ще ви убия!Не си мислете, че не ви чувам!
Млъкнах и се отказах да споря с него, защото нямаше да променя случващото се.
Изведнъж чух ужасно скърцане. По- ужасно от всички останали и сто пъти по- оглушително. Едвам вдигнах глава и видях как Коуп отваря една стара дървена врата, по която преди години вероятно е имало блажна боя, но сега от нея бяха останали само люпки забиващи се в кожата ми, докато двамата изроди ни вкарваха в залата, която се криеше зад нея.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Люси Хейл
Нефилим
avatar

Relationship : Search
Posts : 154
Points : 157
Reputation : -2
Join date : 17.08.2010
Age : 26
Location : Санфорд

ПисанеЗаглавие: Re: Голямата зала   Пон Сеп 13, 2010 9:16 pm

Бях едновременно ядосана и уплашена.Дали Демона наистина щеше да ни убие?Успях да огледам наоколо всички бяха завързани по двойки.Някой който нямах сили да вдигна глава и да погледна ме влачеше по някакви стъпала.Приличаше ми на стара изоставена църква.Главата ме болеше явно от това,че ме бяха влачили по стъпалата,защото преди малко бях в безсъзнание.Не знаех къде ни мъкнат.Чувах,че някой опитват да разговарят по между си.Тогава чух гаден и противен глас :
-Ще ви убия!Не си мислете,че не ви чувам!
Супер!В целия ми живот само психари има.Някаква врата се отвори и успях да вида само ,че и Кейт я мъкнат към отворената врата както и м
ен.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Мелинда Картър
Moderators
Moderators
avatar

Възраст на героя : 17
Първична способност : Блокиране на сетивата
Relationship : Обвързана /Хейдън Смит/
Домашен любимец : Женско Чао чао на име Джеси
Posts : 288
Points : 299
Reputation : 0
Join date : 16.08.2010
Location : Санфорд

ПисанеЗаглавие: Re: Голямата зала   Пон Сеп 13, 2010 9:35 pm

Гледката бе ужасяваща..Това място бе забравено дори и от Бога - мислих си наум.
Кълнях се, че ще убия Норт, но дали бях толкова смело..Винаги съм се правела на смелата, но досега..Нямах никакви сили, за да я убия..Бях ли достатъчно силна?..Тези въпроси отекваха в главата ми постоянно..Целият ми живот премина пред очите..най - болезненият момент след падането на земята бе побоят..Как стоях и гледах пребиването на момичетата..Сълзите напираха да излязат изпод кафевите ми очи, но полагах огромни усилия да не се предам и да рухна както предният път..Бях на предела..
- Защо го правиш? - попита някой отзад..очевидно въпроса бе зададен към Норт
- Забавно ми е!ДА ВИ ПРИЧИНЯВАМ БОЛКА! - каза с дрезгавият си глас, който караше стъклата в залата да вибрират...Тази зала ми беше позната..Може би едно време не е била изоставена рухваща постройка..може би е била една красива и голяма църква..Но защо ми беше толкова болезнено позната..
- Какво да ги правим? - запита Коуп с злобен поглед, който бе хвърлен на нас.
- Тук никой няма да ги потърси!Безсилни са в момента! - отвърна му тя и разтвори черните си грозни ципести криле.
..Безсилни това беше думата, която ни описваше..За бога ние бяхме ангели как можахме да се оставим на един демон да ни унищожи..
- Дърта глупачка! - извика Хейдън.
Погледнах го и знаех какво точно ще последва..На лицето на Норт се появи разгневена физиономия и ръката й се заби в Хейдън..
- Недей да правиш нищо! - измънках едва понасяща гледката.

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Кейт Рийзър
Moderators
Moderators
avatar

Възраст на героя : 18
Първична способност : Хипноза
Relationship : Обвързана /Джеймс Лафърти/
Домашен любимец : Малко пухкаво коте/мъжко/ на име Споти
Posts : 235
Points : 240
Reputation : 1
Join date : 16.08.2010
Age : 21
Location : Санфорд

ПисанеЗаглавие: Re: Голямата зала   Пон Сеп 13, 2010 9:56 pm

Хвърлиха всички ни на земята и крилата на демонът се показаха. Чу се зловещ смях и изведнъж на гърбът на ужасният Коуп се появиха криле. Ципести с ужасни нокти на края. Побиха ме тръпки и студена пот обля цялото ми тяло. Всички гледахме втрещено в двата демона, които се смееха и се радваха, че са намерели кого да измъчват.
- Ще се върнем!- чух дрезгавият глас на Норт и скърцането след затръшването на старата мухлязала врата.
- Какво става тук?- провикна се Джеймс.
Пъхнах двата си пръста между възела и Мел ми помогна да се отвържем. Втурнахме се към всички и след малко ги отвързахме. Ръцете ми трепереха от стегнатите възели, а пристите ми бяха посиняли.
- Кейт! - каза Джеймс и дойде при мен. - Какво става тук? Кои са тези двамата?- попита той на висок глас.
- Тихоо! - скарах му се и инстинктивно сложих пръст на устните му.
Последва неловко мълчание след което се отлепих от него и тръгнах към момичетата.
- Какво ще правим? - през сълзи се свлякох на влажният и плесенясал под.
- как си? - Мелинда попандна в прегрътките на Хейдън и го целуна.
Обърнах се към Джеймс и го погледнах. Беше се облегнал на старата стена и беше скръстил ръце. Погледнах момичетата и тръгнах към него и едва простенах..
- Аз..аз съжелявам за всичко.
- Не, Кейт стига!- започна той. - Не си виновна. - прегърна ме и целуна косата ми.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Люси Хейл
Нефилим
avatar

Relationship : Search
Posts : 154
Points : 157
Reputation : -2
Join date : 17.08.2010
Age : 26
Location : Санфорд

ПисанеЗаглавие: Re: Голямата зала   Пон Сеп 13, 2010 10:06 pm

Кейт дойде и ме отвърза и бързо отиде при някакво момче.Аз се опитах да стана,но главата ме болеше.Не знаех колко силно са ме ударили и дали щях да мога да стъпя на краката си.С много усилия успях.Не си представях как ще се измъкнем.Дори беше немислимо.Но не исках да умра!Не и по този начин!Беше шантав и отвратителен!Трябваше нещо да се направи.
-Какво ще правим сега?
С изненада установих,че съм казала мисълта си на глас.
-Все някак трябва да можем да се измъкн
ем!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Джеймс Лафърти

avatar

Posts : 3
Points : 5
Reputation : 0
Join date : 08.09.2010
Location : Санфорд

ПисанеЗаглавие: Re: Голямата зала   Пон Сеп 13, 2010 10:15 pm

Отначало мислех, че бях прекалил с пиенето, но когато влязохме в някаква църква миризмата ме събуди и се оказа, че всичко бе реалност..Бях мъж забога как съм позволил на някаква дъртофелница да ме плени...Смътно видях как Кейт и Мелинда бяха вързани една за друга и се опитваха да се развържат, но без успех.
- Хей Бро какво да правим? - попита Хейдън.
- Ще измислим нещо! - казах му тихо...
..Докато с него се бяхме отплеснали и опитвахме да махнем въжетата..
- Ще се върнем! - извика дрезгавият глас на Норт и затръшна старата мухлясала врата.
Кейт и Мел успяха да се отвържат и скоро всички бяхме свободни.
- Кейт! - казах и дойде при нея - Какво става тук? Кои са тези двамата?- попитах на висок глас.
- Тихоо! - скара ми се и инстинктивно сложи пръст на устните ми.
Толкова обичах да ме докосва, но сега не беше времето за това.
Последва неловко мълчание след което тя се отлепи от мен и тръгна към момичетата.
- Какво ще правим? - попита моето момиче и се свлече на пода.
Знаех колко й е трудно да ми обясни всичко, забелязах как Мелинда беше в прегръдките на Хейдън и го целуваше.
Кейт се обърна към мен и ме погледна с нежен поглед....Бях се облегнал на една стена и скръстих ръце...Тя дойде до мен.
- Аз..аз съжелявам за всичко.
- Не, Кейт стига!- започнах - Не си виновна. - прегърнах я и целунах прелстната й коса.
- Всичко ще се оправи! - прошепнах на ухото й и я придърпах по плътно към мен.Слях устни с нейните...Не ме интересуваше нищо друго освен Кейт в прегърдките ми..


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Хейдън Смит

avatar

Posts : 3
Points : 5
Reputation : 0
Join date : 08.09.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Голямата зала   Пон Сеп 13, 2010 10:25 pm

Мелинда и Кейт успяха да се развържат и скоро след това всикчи бяхме свободни. Кейт отиде при Джеймс, с той я зяпаше без да сваля очи от нея. Тя се отлепи от него и отиде при момичетата.
Мелинда се втурна към мен и ме прегърна.
- Как си? - попита и ме погледна в очите.
- Щом си до мен съм добре! - промълвих и слях устните си с нейните. Това беше най- хубавото нещо което ми се случваше сега, а и от доста време насам.
Прегърнах я и отидохме до стената. Седнахме, облегнахме се и я погледнах в дълбоките и кафяви очи.
- Всичко ще се оправи!- прошепнах едва и отново слях устните си с нейните..
Извъртях глава към Джеймс и Кейт и без глас само казах хилейки се..
- Ха, кой каза че аз съм бърз? - изхилих се още веднъж и отново върнах погледът си към моето момиче.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Мелинда Картър
Moderators
Moderators
avatar

Възраст на героя : 17
Първична способност : Блокиране на сетивата
Relationship : Обвързана /Хейдън Смит/
Домашен любимец : Женско Чао чао на име Джеси
Posts : 288
Points : 299
Reputation : 0
Join date : 16.08.2010
Location : Санфорд

ПисанеЗаглавие: Re: Голямата зала   Пон Сеп 13, 2010 10:43 pm

Целувах отново и отново Хейдън..Винаги се удивявах колко вкусни устни има.Не можех и не намирах сили да се отделя от него..
- Ти си най - хубавото нещо в живота ми! - промълви задъхан.
- И ти в моя! - отвърнах и се опитвах да нормализирам дишането си, но той отново впи устни в моите.
..Притисна ме плътно в стената, нямах къде да мръдна и се предадох..Отстрани се чуваха прокашляния, но сега не им обръщах особено внимание..
- Хейдънн, Бро, пусни момичето да си поеме въздух..после ще имате цялото време!!! - казваше му Джеймс.
- Мелиндаааа!Трябваш ни! - възкликнаха момичетата.
Хейдън с очевидно раздразнение откъсна устни от мен..
- На мен ми трябва повече! - отвърна им и се изплези.
Прокарах пръст по шията му..и го погледнах.
- Ще се върна после!Обещавам ти! - казах му нежно и го целунах бързо.
Усетих, че той започна да задълбочава целувката и се отлепих от тялото му.
- После! - напомних и му смигнах.
Момичетата това и чакаха и ме дръпнаха при тях.
- Ей, Мел много бързате с Хейдън!За къде ли, чудя се? - викна Джеймс, винаги знаеше как да ни разсмее.
- Яяя кой го казва? - отвърна на свой ред Хейдън.
С Кейт се обърнахме и хвърлихме погледи на момчетата.
- После ще ви накажем! - казахме в един глас.
- Ехо влюбените лесбийки да дойдат трябва да измислим план...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Кейт Рийзър
Moderators
Moderators
avatar

Възраст на героя : 18
Първична способност : Хипноза
Relationship : Обвързана /Джеймс Лафърти/
Домашен любимец : Малко пухкаво коте/мъжко/ на име Споти
Posts : 235
Points : 240
Reputation : 1
Join date : 16.08.2010
Age : 21
Location : Санфорд

ПисанеЗаглавие: Re: Голямата зала   Пон Сеп 13, 2010 11:05 pm

- Всичко ще се оправи! - прошепна в ухото ми и ме придърпа максимално към себе си. Сля нежно устни с моите и в този момент светът около мен спря. Какво сега да му отвърна ли или не? След това импулсивно го придърпах към себе си.... Нищо друго нямаше значение в този момент. След секунда се отдръпна от мен и ме погледна въпросително..
- Трябва ли да съжелявам? - опита и очите му се местеха ту към устните ту към очите ми.
- Не мисля! - казах и впих отново устни в неговите. Дори не знаех дали е правилно, не избързвахме ли много? Не е ли рано?
Колкото и такива мисли да идваха в главата ми бързо се изпаряваха щом устните ми докоснеха неговите. След всяко негово докосване дъхът ми секваше и караката ми се подкосяваха. Отлепих се с нежелание от него, а той хвана ръката ми.
- После ще се върна!- казах и го погледнах право в очите.
- Добре! - каза и пусна ръката ми.
Отидох при момичетата и зачакахме Мелинда, която все още се натискаше с Хейдън и нямаше никакво намерение да спира.
- Хейдънн, Бро, пусни момичето да си поеме въздух..после ще имате цялото време!!! - каза Джеймс през смях.
Никаква реакция нито от страна на Хейдън, нито на Мел.
- Много бързате! За къде ли, чудя се? - провинка се след известно време Джеймс.
- Яяя кой го казва? - отвърна на свой ред Хейдън.
Отидох до Мелинда и я завлякох към момичетата. Погледнахме злобно момчетата в знак да мълчат..
- После ще ви накажем! - казахме в един глас и се изхилихме.
- Ехо влюбените лесбийки да дойдат трябва да измислим план! - възкликнаха момичетата.
- Лесбийки ли? - отвърнахме отново в един глас и се спогледахме.
- Уу, аз мога да кажа че не са! - изкрещяха Джеймс и Хейдън а ние отново им казахме да мълчат.
- Та, плана! - каза Ел, но точно в този момент чухме скърцане и двамата злобари влязоха.
- Я, виж кой се е развързал!- каза Коуп и удряше някакъв продълговат предмет в ръцете си, но не можах да видя какъв. Норт се приближа и ме бутна на земята. Сложи токът си върху коремът ми и аз започнах да се гърча.
- Нее! - чувах крясъците на всички.
Мишел я погледна злобно и тръгна към нея.
- И какво ще ми направиш нищожна госпожичке? - попита Норт и се изсмя.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Мелинда Картър
Moderators
Moderators
avatar

Възраст на героя : 17
Първична способност : Блокиране на сетивата
Relationship : Обвързана /Хейдън Смит/
Домашен любимец : Женско Чао чао на име Джеси
Posts : 288
Points : 299
Reputation : 0
Join date : 16.08.2010
Location : Санфорд

ПисанеЗаглавие: Re: Голямата зала   Пон Сеп 13, 2010 11:24 pm

Норт се завърна с гръм и трясък..Грабна Кейт и я събори на земята..Джеймс хвърли злобен поглед в стил 'ЩЕ те убия' на Норт, която забиваше токчето си в Кейти...Крещяхме да спре, но кой ще ни послушаше забога..Коуп бе заобиколил мен, Джорджи, Елизабет, Люси и момчетата, само Шел беше свободна...Тя бавно тръгна към демонът.
- И какво ще ми направиш нищожна госпожичке? - попита Норт и се изсмя.
..Мишел не отговори, а разпери крилете си, в очите й се четеше нужда за отмъщение и гняв, цялата засия..Беше величествена..Ангелският огън се пробуди в нея и с писък се хвърли на Норт..Настана двубой..Жесток бой..Норт дереше Мишел и я удряше, но тя не се отказваше..Нападаше я отново и отново..Промуши я и демонът извика от болка, падна на земята и започна да се гърчи..Получаваше наказание..Шел замахна още веднъж, стаята се изпълни с пронизателен крясък и КРАЙ..Норт бе мъртва..тялото й се превърна в пепел..Крилата й също..Норт умря - тържествените думи..С момичетата се спогледахме и повалихме Коуп на земята с един удар, той също бе мъртъв....Шел слезе на земята и смъкна крилата си.
- Свърши се! - промълви и падна на земята.
- Шелл! - извиках и заедно с другите изтичахме при нея.
Конър се приближи и я повдигна..
- Мишел свести се!Моля те! - викахме една след друга.
Бавно започна да отваря очи..
- Оо Мишел как ни изплаши! - каза Джорджи и я прегърна, ние я последвахме.
Нашият спасител се оправи и се изправи на краката си..Беше горда от себе си, че уби Норт.
- Няма я вече! - възкликнах радостна, а Хейдън дойде до мен..
Придърпа ме настрани и ме целуна бавно, страстно...Не си чуствах краката, бях замаяна от целувката..Елизабет се втурна в прегръдките на Ник, Люси не можеше да повярва, че се спасихме и се беше усмихнала, сега стоеше до Шел, Джорджи се хвърли на Картър, а Кейт целуна Джеймс...


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Кейт Рийзър
Moderators
Moderators
avatar

Възраст на героя : 18
Първична способност : Хипноза
Relationship : Обвързана /Джеймс Лафърти/
Домашен любимец : Малко пухкаво коте/мъжко/ на име Споти
Posts : 235
Points : 240
Reputation : 1
Join date : 16.08.2010
Age : 21
Location : Санфорд

ПисанеЗаглавие: Re: Голямата зала   Вто Сеп 14, 2010 12:14 am

Главата ми се удари при сблъсака със земята и отново започнах да се гърча заради тънките и дълги токове на Норт. Мишел тръгна след нея и започнаха да се бият. Не виждах нищо, всичко ми беше бледо и размазано. Само усетих как Джеймс гали косата и се моли да се събудя. Наведе към мен и впи устни в моите.
Бавно отворих очи и го погледнах. В този момент за мен той изглеждаше като ангел спасител, макар че в крайна сметка това беше Мишел. Изправих се бавно и с Джеймс се вместхме при останалите, а Коуп ни гледаше злобно и постоянно правеше кръгове около нас. Норт лежеше на земята и скоро се превърна в пепел. Всички останали се спогледахме и с един удар повалихме и Коуп. Той падна а Шел го довърши с ангелският си огън.
Втуранх се при Джеймс и тичайки се хвърлих в прегрътките му. Жадно впих устни в неговите и караката ми отново омекнаха като гума.
Шел и Конър застанаха в един ъгъл и в началото си крещяха, но после нещата се поуспокоиха.
Гледах всички останали и се отплеснах. Изведнъж Джеймс ме опря в стената и леко ме повдигна. Впи устните си във вратът ми и след малко Мелинда ме издърпа от него.
- ъъъ, малко рано. - съобщи тя и ме задърпа към момичетата.
- Всичко свърши! - каза Мишел, а аз я прегърнах както и всички останали.
- Не мога да повярвам, че я няма! - казах и се отпуснах.
- Да се махаме от тук! - доволни пропя Джорджи.
Момчетата отвориха вратата и излязохме. Закрачихме бавно по скърцащите стълби, а след това и по обраслият двор.
- Изродите потрошиха цялата ми къща!- казах аз и не знаех какво да правя сега.
- Ще дойдеш у нас. - предложи Джеймс.
- Не идваш у нас, Кейт! - отвърна Мел и ме прегърна. - В момента имам нужда някой да е при мен. Погледнах я злобно, а в този момент тя разбра грешката си и ме погледна извинително.
- Аз идвам!- каза Хейдън и след секунда Мел почти изкрещя.
- Нали знаеш, че трябва да си далече от моята стая!- лукава усмивка се появи на лицето й.
- Аз също ще дойда с теб тогава, Кейт!- каза Джеймс и ме прегърна.
- Съгласна!- отвърна Мел и тръгна пред нас. След малко се обърна и без глас заяви:
- Уреди сее! Уредии сее!- след това се изхили като идиот и отново прегърна Хейдън.

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Michelle Grace
Admin
Admin
avatar

Възраст на героя : 18
Първична способност : Създаване на паралелни реалности чрез спомените на хората.
Семейство : Джорджина Спаркс (сестра)
Relationship : Необвързана/засега/
Домашен любимец : Куче/сибирско хъски/, мъжко, на име Лъки
Posts : 290
Points : 390
Reputation : 2
Join date : 14.08.2010
Age : 22

ПисанеЗаглавие: Re: Голямата зала   Вто Сеп 14, 2010 11:31 am

Битката никак не беше лека. Норт бе войн и това бе ясно осезаемо. Кой би помислил че една пикла като мен би могла да й навреди...
Силата ми отслабваше. Това си беше нормално. Но през цялото време не спирах да си повтарям че трябва да издържа че животите на всички мои приятели, присъстващи тук, зависи от това как ще завърши битката. Казвах си .. нали винаги доброто побеждава. Няма да е възможно това да пропусне нас, нали?
И въпреки че се биех настървено, колкото можех, стараейки се да не викам, щом демоничната жена ме удари, бях като в транс. Все едно не аз вършех действията. Просто се движех машинално. Умът ми бе съвсем другаде. И изглежда, това не ми пречеше да напредвам.

***

Лицата изплуваха пред очите ми ...
Джорджи. Моята сестра. Колкото и да се карахме, колкото и да се обиждахме една друга, колкото и да не се разбирахме ... тя бе моя сестра. И аз не бих спряла да я обичам. Никога. И живота ми нямаше да прилича на нищо, ако тя не беше в него.
Мел. Най-добрата ми приятелка от бебе. Нищо че бях научила че е паднал ангел едва преди дни ... Това не ми пречеше да искам да я спася от този ад ...
Кейт. С нея се бяхме сприятелили в последствие. Бяхме сестри по съдба. И двете търпяхме повече бой, от колкото другите. Търпяхме мъченията заедно...
Люси. Нея не познавах толкова добре. Тя се бе появила на купона ей така, без да знае кой е вътре и без да подозира какво може да се случи. Исках да спася и нея ...
Хейдън и Джеймс.И другите момчета. Може да се каже че не ми бяха точно приятели ... по скоро хора, с които се запознах на купона, дошли да се забавляват с нас, само за една вечер. Но нещата се бяха променили. До колкото виждах те нямаха намерение да хвърлят Мел и Кейт на боклука. Въпреки факта че лично аз не одобрявах да са толкова близки с тях, все още. Но кой ли слушаше мен ... Все пак исках да спася и тях.
Конър. Ето тук е мастото да кажа че ... това което преживяхме ни свързваше по някъв начин. А и то не бе единственото. Той трябваше да ме убие. Беше длъжен. Със или без Норт. Той трябваше да го направи, защото там долу не Норт или Коуп управляваха. И заповедите не идваха пряко от тях. ярно че те бяха способни на своеволия, но това не променяше нещата... И дори в тази битка Норт да загинеше, някой ще дойде от долу, и ще довърши започнатото. И ако Конър, не ме убиеше, той щеше да страда. Вечно.
Не занех какво го спира, а може би не исках да знам. Защото бе достатъчно да осъзнавам че бе възможно ... да реша да се предам, за да спестя страданието му. А на какво се дължеше това си нямах и най малка представа. За влюбване бе рано да се говори. Просто имаше нещо, което ни свързваше ... и аз нямаше как да променя това, колкото и да исках ...
И не просто желаех да го спася, а ... трябваше ...

***

Чу се едно "Хряс" и дъхът ми секна, нежелаещ да поеме прахта ... Единственото нещо останало от демона ...
~Всичко свърши!~ помислих си победоносно и бражено се спуснах надолу ... Може би вече нямаше да има болка. Или пък щеше да има? Не ми се смислеше по този въпрос, важно бе че успях да ги спася. Усмивка се разля по напуканите ми устни...
Срутих се на студеният под и въздъхнах облекчено, затваряйки очите си. Не знаех какво ще стане с мен, дали ще умра (бих направила тази жертва) или щях да живея ...
- Мишел! - чуха се крясъци, но толкова приглушени, толкова далечни...
Усетих че някой, съвсем леко ме бе подигнал и шепнаше нещо в ухото ми. Беше Конър... можех да разпозная дори шепота му (още едно доказателство че нещо ни свървзва.
Развторих унило клепачи, Видях как Кейт и Джеймс се мляскат, а Хейдън и Мел следват стриктно примера им. От една страна ми беше забавно, от друга им се ядосвах. Трябваше ли да го правят сега. Тук? Току що бяхме победили, да. НО те просто прекаляваха. Деня или нощта (не знаех какво сме точно) бе пред тях. Да не говорим че бързаха като за световно....
Извъртях глава и съзрях Коуп желащ потрошен на земята (но все още жив). Възпламених ангелският си огън да секунда и замахнах към поваленият. И това вече беше самият край. (Да се надяваме).
Отпуснах главана назад и забелях че другите бяха изчезнали, до мен бе само Конър. Вероятно искаха да ни оставят да си поговорим.
- Няма да те нараня - обеща тихо и прокара ръка през косата ми.
- Защо? - погледнах го в очите и сякаш се изгубих в тях ...
- Не знам - призна и отнесе една сълза от бузата ми със студените си пръсти - не знам...
Забелязах че другите вече се шегуваха и си приказваха, кой къде щял да остане, коя спалня и така нататък. Да, нещо им ставаше и това определено ме дразнеше. Погледнах ги и Кейт ме видя. Смотолеви нещо смутено, което аз не успях да разбера и всички млъкнаха.
- Само ще си навредиш - бяха последните ми думи преди съзнанието ми да се предаде и да ме хвърли в бездната.

***

_________________
Whatever you do in life
will be insignificant,
but it's very important that you do it,
because nobody else will ... Remember me ...


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://angelsanddemons.forumotion.biz/forum.htm
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Голямата зала   

Върнете се в началото Go down
 
Голямата зала
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Angels & Demons :: Покрайнините на града :: Изоставената църква-
Идете на: