Ангели и Демони, град на мистерии, нефилими и подчинени на Дявола. Тиха битка, водена сред неподозиращите хора..
 
ИндексAngelsandDemonsКалендарГалерияВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!


MusicPlaylist
Music Playlist at MixPod.com

Latest topics
» Нека станем приятели...
Съб Фев 11, 2012 10:10 am by Ерик Стоун

» Пише ми се РП
Вто Дек 20, 2011 6:13 pm by Ерик Стоун

» Алексана Блейд
Нед Авг 14, 2011 10:03 pm by Michelle Grace

» Alice Klavier.
Съб Авг 06, 2011 9:59 pm by Michelle Grace

» Флууд Втори
Съб Юни 25, 2011 6:37 pm by Акира Инугами

» Апартамента на Акира Инугами.
Вто Юни 21, 2011 10:21 am by Yuuki Alexa

» Домът на Мелинда Картър
Пон Юни 20, 2011 5:52 pm by Мелинда Картър

» Starbuks coffee shop
Сря Апр 27, 2011 5:34 pm by Yuuki Alexa

» Angel Hexpain
Вто Апр 26, 2011 6:20 pm by Michelle Grace

Top posters
Michelle Grace
 
Мелинда Картър
 
Джорджина Спаркс
 
Кейт Рийзър
 
Ерик Стоун
 
Люси Хейл
 
Клаус Бодлер
 
Джоан Болдуин
 
Елизабет Гордън
 
Деми Ловато
 
Станете наши приятели ТУК
Нашите приятели

Share | 
 

 Къщата на Мишел и Джорджина Спаркс [+18]

Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4  Next
АвторСъобщение
Елизабет Гордън
Паднал ангел
avatar

Възраст на героя : 19
Първична способност : Склонна да управлява елемента Земя
Семейство : Конър Бранд /доведен брат/
Relationship : Обвързана/Ник Брендър/
Домашен любимец : Куче, хъски, на име Сара, женско
Posts : 92
Points : 105
Reputation : 1
Join date : 17.08.2010
Age : 37

ПисанеЗаглавие: Re: Къщата на Мишел и Джорджина Спаркс [+18]   Вто Сеп 07, 2010 9:41 pm

Неее сега мен трябва да питаш-каза Джорджи.Май и на нея алкохола и започна действието си.
-Ммм...окей,какво избираш?
-Естествено,че предизвикателство.-отново отпи от бутилката.
-Добрем..трябва да се съблечеш, да си избереш едно момче и даму направиш еротичен танц.
-Тоест стриптийз?-попитах аз?
-Неее...еротичен танц.
-Схванах де-каза Джорджи и тръгна към един сладур с кестенява рошава коса.
-Как се казваш-попита момичето.
-Картър...
-Ммм...хубаво име.-намали осветлението и пусна някаква класика,която ставаше за стриптийз.
-Започна бавно да се съблича докато не остана по бельо и седна върху момчето.Двамата се целунаха,което определено се очакваше и точно,когато започваше мръсната част,някой извика "стоп" и спря музиката.Май беше Шел.Явно виждаше какво се опитва да направи сестра й.Джорджи стана от момчето като му хвърли предизвикателен поглед.Врътна се и прикова очите на Картър върху задните й части.
-Добре,сега съм аз-решително казах и отпих от бутилката си.-Избирам Мел.
-Предизвикателство!
-Наистина ли?-попитах лукаво.
-Да,давай.
-Добреее...щом искаш.Избери си момче,съблечи му блузата,омажи го със сметана и след това го оближи.
-А може ли да сложа и черешки върху сметаната?-попита Мелинда.
-Както искаш!
-Може ли да й помогна да оближе момчето?-попита и Мишел.
-Не,но ти можеш да намажеш друго момче-предложих й.
-Добрее...двете момичета се запътиха към кухнята и донесоха доста сметана.
Мелинда си избра един красавец с руса коса и сини очи,а Мишел си избра брат ми.От сега нататък нямах нищо общо с Конър.Това щеше на мама да го разказва.
-Как се казваш?-попита Мел,докато събличаше момчето.
-Хейдън.
-Е,аз съм Мелинда-каза тя и се замляскаха.Мишел добре работеше-вече беше почнала да "почиства" брат ми.Надявах се преди това той да се беше изкъпал.През това време Мел се осъзна и също започна да ближе Хейдън.Когато двете приключиха се върнаха при нас.Аз отново отпих от уискито си и главата вече здраво ме цепеше.Здравата се бяхме нопили.Всички без изключения.
-Добре сега съм аз-каза Мел-Елизабет избирам теб...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Кейт Рийзър
Moderators
Moderators
avatar

Възраст на героя : 18
Първична способност : Хипноза
Relationship : Обвързана /Джеймс Лафърти/
Домашен любимец : Малко пухкаво коте/мъжко/ на име Споти
Posts : 235
Points : 240
Reputation : 1
Join date : 16.08.2010
Age : 21
Location : Санфорд

ПисанеЗаглавие: Re: Къщата на Мишел и Джорджина Спаркс [+18]   Вто Сеп 07, 2010 10:32 pm

-Добре сега съм аз! - каза Мел- Елизабет избирам теб...
-Ааа, не! Мой ред е!- казах аз и отново се подпрях на дивана залитайки.
- Добре, добре! Кейт какво избираш?- каза и зачака отговора ми..
- Предизвикателството естествено.- отговорих без колебание на секундата и я погледнах предизвикателно..
- Така, такаа!- каза тя и на лицето й се появи дяволска усмивка. - Кейтии, не мога да напрегна мозакът си и ще бъде по безобидно..- каза и започна.. - Сега искам Джеймс!- посочи го и отново се обърна към мен.- Да ти помогне да свалиш дрехите си, да отидете далу на двора и да легнете на тревата. После искам да го съблечеш и да започнеш да го целуваш..- каза и се ухили.
- Това ли е?- попитах аз учудено, все пак очаквах да ме качат гола в интернет или нещо такова..
Отидох до Джеймс и погледнах извинително дълбоките му кафяви очи, но после го хванах за тениската и го задърпах по стълбите.
- Няма ли да използвате асансьора?- попита Ел.
- Имам други планове за по стълбите!- казах и се нахвърлих на Джеймс. Той тръгна бавно надолу, а аз го опрях на стената, надигнах се и обвих краката си около кръстът му. Той обви ръцете си около кръстът ми, а аз пъхнах ръката си под тениската му.
- Хорааа! Предизвикателствотоо!- провикна се Джорджи опитваща се да предотврати предстоящата случка.
- Добре де! -намусих се отпуснах хватката на краката ми от кръста на Джеймс и отново го хванах за ризата, дърпайки го надолу по стълбите.
- Ще ти го върна!- казах само движейки устните си и погледнах Джорджи.
Слязохме в двора, а аз направо разкъсах тениската му, а той разкопча ципа на тясната ми, къся бяла рокля. махна презрамките ми и бавно роклята започна да се свлича по цялото ми тяло. Бутнах го на тревата и легнах върху него. Започна да целува вратът му и тогава изведнъж някой пусна пръскачките. Станах от него и започнах да тичам като лудя по тревата, а той стана и тръгна след мен. Гони ме известно време, а аз пищях като ненормална и накрая ме хвана. Свали ме отново на земята и започна да ме целува.
- Предизвикателството свършии!- изкрещя Шел..
- Сега съм аз,моля, моля, моля!- започнах.
- Добре, добре!- каза Елизабет и всички очакваха кой ще избера.
- Избираам....Джорджина!- казах след лека пауза и се ухилих.
- Предизвикателството! Чакам присъдата!- каза тя.
- Искам..искам..Да отидеш на улицата и да съблечеш онзи бездомник, после естествено и стриптийз. Но не се отчайвай, и Картър ще е там, после и него ще съблечеш и искам да са чисто голи. Трябва да ги намокриш с маркуча и да избършеш целите им тела с хавлия! ЦЕЛИТЕ!- натъртих на думата.
- О, господи!- изръси тихо Мишел и погледна Джорджи с леко съчувствие.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Michelle Grace
Admin
Admin
avatar

Възраст на героя : 18
Първична способност : Създаване на паралелни реалности чрез спомените на хората.
Семейство : Джорджина Спаркс (сестра)
Relationship : Необвързана/засега/
Домашен любимец : Куче/сибирско хъски/, мъжко, на име Лъки
Posts : 290
Points : 390
Reputation : 2
Join date : 14.08.2010
Age : 22

ПисанеЗаглавие: Re: Къщата на Мишел и Джорджина Спаркс [+18]   Сря Сеп 08, 2010 5:46 pm

Погледнах съчувствено сестра си. Не й завиждах.
- Може ли само Картър - примоли се - не искам да ... се заразя от нещо - тя направи гримаса и поклати глава.
- Уфф че си гнуслива - измрънка Кейт - Хубаво. Само Картър!
Джорджи се ухили до ушите и се зае да сваля дрехите на омагьосаното от нея момче. Той се усмихваше доволно, все едно бе най-големият късметлия на света.
- Добре, хайде много време ще се проточи тяхното ... искам аз, искам аз - пропя Мел - мммм избирам сии Конър - тя се изсмя зловещо.
- Добре - каза той неуверено и повдигна вежда - ъммм предизвикателство? - прозува като въпрос.
- Дааа - зарадва се Мел - Така. Избери си едно момиче. - заповяда. - Което не съм аз.
Той започна да оглежда преценяващо момичетата в стаята. Обходи с поглед всяка по няколко пъти.
Накрая се ухили и тръгна към мен.
- Джакпот!!! - изкреещя Мелинда и всички се разсмяха.
- Ама какво по дояловите!? - знаех си стоката. Мелинда бе буквално умопобъркана. Кой знае какво щеше да измисли сега.
~Не ме яж, не ме яж~ помислих си наум.
- Изяж я - затъркаля се приятелката ми по земята от смях - Не, шеувам се. Значи. Първо. Съблечи блузата й.
- Това беше ясно - измърморих и й хвърлих изпеперяващ поглед.
- Стига си се оплаквала!!! - скастри ме тя - Сега, нали виждаш текилата която е на масата и чашката до нея. Напълни я до горе.
Конър послушно отиде, взе текилата и напълни чашката догоре.
- Сега ... - тя це ухили - сложи чашата между гърдите не Мишел, като внимаваш да не в разлееш.
- Мелиндааааааа - изкрещях ядосано. КОлкото и да бях пияна, това си беше прекалено.
- Кажи душо - тя се оплези.
Стиснах юмруци за да не хукна и да й набия канчето.
Конър се доближи и тикна чашката където беше казано, като я закрепи за сутиена ми.
- Така, готово. Сега какво - попита със ентусиазъм.
Мелинда набута едно резенче лимон между устните ми, така че да се подава половината навън. Взе флакона със сметана и ме омаза от кръста, чак до сутиена ми.
- Сега, Конър, оближи цялата сметана, без да ползваш ръцете си, след това изпий текилата от чашката, пак без ръце и накрая изяш лимончето. Като свършиш всичко това, вземи мъркуча и изкъпи Мишел пред нас. Нали съм мила, разрешавам да я къпеш, като е по бельо.
Бях се отказала да се ядосвам. Иначе щях да се съсипя от нерви. За пореден път се убеждавах че Мел, главата й не я слуша.
Заканих се мислено че ще й го върна тъпкано, с лихвите.
Конър опря ръце на таза ми, но в същият момент се чу покашляне.
- Без ръце, Конър - скара му се Мел.
Той завъртя очи започна да ближе.
Чувствах се като сладолед. Да, аз бях сладоледа, Конър бе малкото дете ... ближещо. Ъгх! След като облиза цялата сметана, много щателно, старателно, в детайли и прочее, се надигна към сутиена ми, допря устни в чашата, после я захапа, за да не я изтърве и надигна. Изпи я на екс и я пусна на земята. После, нали искаше да се покаже колко е послушен, облиза врата ми, брадичката ми, докато стигна до устните. Изкара лимончето от устата ми и го схруска.
Без да губи време се запът към мъркуча. Махна късите ми панталонки бавно и внимателно. После завъртя кранчето и започна да ме полива.
Накрая, когато бях като мокра кокошка и си мислех че е свършил, взе един сапун и започна да го разхожда по тялото ми.
Изпуфтях.
- Мишел!! Отпусни се - изкрещя ми Кейт
- В момента аз съм най отпуснатият човек!!! Или нефи нещо! - отвърнах раздразнено.
- Не го показваш - изгледа ме предизвикателно.
- Така ли? - озъбих се - какво ще кажеш за това? - хванах Конър за ризата и го придърпах към устните си. Целунах го, колкото да покажа че не съм задръстена, но на него май му хареса и отвърна. Между временно, мъркуча беше измокрил и него.
- Хайде, хайде - обади се през смях сестра ми - стига ви засега. Нощта е пред вас!
Отделих се от момчето и изгледах злобно Джорджина.
- Ще видиш ти ... - заканих се, а тя се засмя.
Конър бе насапунисал вече цялото ми тяло и започна да ме изплаква.
Погледна ме ухилено, а аз му смигнах. Пристъпи към мен, зза да изцеди косата или бельото ми, не знам... но аз му дадох знак да спре. Отидох до Мел и изцедих всичко отгоре й, а тя заприлича досущ на ...
Мислите ми бяха прекъснати от силният крясък.
- Мишел Спаркс! Ще си платиш!
- Ооо, това е само началото - усмихнах се дяволито и седнах до Конър.

_________________
Whatever you do in life
will be insignificant,
but it's very important that you do it,
because nobody else will ... Remember me ...


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://angelsanddemons.forumotion.biz/forum.htm
Люси Хейл
Нефилим
avatar

Relationship : Search
Posts : 154
Points : 157
Reputation : -2
Join date : 17.08.2010
Age : 26
Location : Санфорд

ПисанеЗаглавие: Re: Къщата на Мишел и Джорджина Спаркс [+18]   Сря Сеп 08, 2010 6:12 pm

Разхождах се по улицата.От доста време не бях излизала на вън.Сега просто исках да подишам чист въздух.Както си вървях,чух от една къща да излизат доста силни звуци.Като,че ли бяха събрали цели три дискотеки,че и още една.Щяха да бутнат къщата,това беше сигурно.Засмях се аз и понечих да продължа.Тогава някакво чувство ми подсказа,да отида и да почукам на вратата.Помислих си,че ще е нахално от моя страна,но това мое чувство...беше доста настоятелно,а то никога не ме беше подвеждало до сега.Все пак се примирих,отидох и почуках на вратата.Първия път не ме чуха.И как ще ме чуят,като те вдигаха ужасен шум.Трябваше да удрям силно по вратата,по едно време се уморих и тръгнах да си ходя,когато вратата се отвори.Показа се симпатично момиче и ми се усмихна.Сигурно се чудеше какво ли пък искам от тях.
-Здрасти.Сигурно ще ти се стори глупаво,но минавах и чух шума...и нещо ме подтикна да почукам.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Кейт Рийзър
Moderators
Moderators
avatar

Възраст на героя : 18
Първична способност : Хипноза
Relationship : Обвързана /Джеймс Лафърти/
Домашен любимец : Малко пухкаво коте/мъжко/ на име Споти
Posts : 235
Points : 240
Reputation : 1
Join date : 16.08.2010
Age : 21
Location : Санфорд

ПисанеЗаглавие: Re: Къщата на Мишел и Джорджина Спаркс [+18]   Сря Сеп 08, 2010 8:11 pm

Седях на парапета на двора, скръстила крака и се заливах от смях. Гледах ту Джорджи, която старателно бършеше цялото голо тяло на Картър, ту Мишел мокра и само по бельо и Конър прокарващ сапун по цялото й тяло. Мелинда и Елизабет седяха до мен и се целехме с нещо, но бях толкова пияна, че дори не различавах какво е..
Най- после Джорджи свърши предизвикателството си и дойде при нас.
- Не си доволна, че свърши!?- изтърсих аз и всички започнахме да се заливаме от смях.
- Много смешно!- каза тя, смести Мел и Елизабет и се настани до мен.
- Е, поне не отрече!- каза Ел през смях, а тя я погледна с присвити очи и се обърна към мен.
- Осъзнаваш, че няма да ти се размине, нали?- погледна ме и на лицето й се появи дяволкса усмивка.
- Ъъ, нека изчакаме Шел да свърши!- изпелтечих аз и се изхилих.
- Добре! тя рано или късно ще свърши!- отново се ухили Мелинда.
Прекръстих крака отнво и зачаках Мишел. Изведнъж тя направи на Конър знак и той спря разочаровано.. Приближи се към нас и изтиска косата и бельто си върху Мел, та чак опръска и мен.
- Така, такаа!- каза Джорджи и всички ме погледнаха дяволито.
Е, това беше! Сега го загазих жестоко, ако не ме накара да се съблека пред всички ще е добре, даже като се замисля това е най- малкото.
- Кейти, Кейти..Искам, искам, искам!- започна като къртечница и ме гледаше дяволито.
- Казвай дее!- изкрещя Мел нетърпеливо.
- Искам Джеймс...- започна..
- Оо, не!- казах аз и го погледнах извинително... ОТНОВО!
- Казвай, казвай! - заяви Джеймс и зачака да чуе присъдата..
- Искам да легнете на тревата и ти!- посочи Джеймс..- Да я съблечешчисто гола!- погледнах я на кръв и след малко тя добави.. - Добре, де без бикините!- изхили се отново. - Ии това не е всичко! Искам след това Ел!- посочи я, а тя погледна невинно..- Да те полее със течен шоколад и Джеймс и Мишел да те обижат, а после Джеймс ще довърши катоо.. - взе ягоди..- Изяде всичките ягоди от тялото ти.
- Господи!-казахме и тримата в един глас..
- Ти не си добре, Джорджи!- каза Мишел и я гледаше изумено.
- Няма да го направя!- заявих аз и тропнах с крак.
- Така..такааа, започвайте!- каза набързо и донесе много течен шоколад. Джеймс ме хвана през талията, повдигна ме и ме преметна през рамото си. Заведе ме на двора пред сградата и бавно започна да ме съблича отново.
- Ии нека и Ел се присъедини към близането!- изкрещя Джорджи и всички тръгнаха към нас за да видят какво ще стане..
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Елизабет Гордън
Паднал ангел
avatar

Възраст на героя : 19
Първична способност : Склонна да управлява елемента Земя
Семейство : Конър Бранд /доведен брат/
Relationship : Обвързана/Ник Брендър/
Домашен любимец : Куче, хъски, на име Сара, женско
Posts : 92
Points : 105
Reputation : 1
Join date : 17.08.2010
Age : 37

ПисанеЗаглавие: Re: Къщата на Мишел и Джорджина Спаркс [+18]   Сря Сеп 08, 2010 9:20 pm

Джорджи ни беше поставила за задача да оближем Кейт от течния шоколад,който Джеймс беше разлял по тялото й.Двете с Мишел трябваше само да ближем,докато Джеймс ближеше интимните зони и след това изяде ягодките от тялото на Кейт.Аз избързах и се заизкачвах по стълбите.Мишел тръгна след мен.
-Ей,Ел чакай!
-Да!
-Ще отмъстим ли на Джорджи?
-Определено!Някакви идеи?
-Ами не,но ще измислим,нали?
-Да,надявам се-отвърнах накрая и влязох при другите.По пътя към дивана злобно изгледах Джорджи и седнах.Мелинда весело заговори.Сега е мой ред!И си избирам Елизабет.-О,не!Не отново!Конър се изхили зад гърба ми!Цигане мазно нещастно!И той щеше да си плати!
-Предизвикателство!-отвърнах,но не трябваше да го казвам.
-Добре-изгледа ме дяволито-Избираш си момче,той те съблича по бельо,след това излизате на двора и му събличаш блузата.След това аз пускам пръскачките и започвате да се гоните.Ако те хване той съблича сутиена ти!
-Какво???
-Каквото го чу!А сега действай!-Боже мой,дано краката ми не ме предадяха.Иначе ставаше лошооо.Огледах момчетата.Само едно беше свободно.Беше с къдрева кестенява коса и същия цвят очи.На пръв поглед беше сладък.
-Име?-попитах.
-Ник-отговори той.
-Чудесно-хванах го за яката и го задърпах към стълбите.
-За какво съм направила асансьор,като всички използват стълбите?-попита Джорджи.
С Ник излязохме навън.Оставих го да розкопчее роклята ми,след това го съблякох и веднага след това Мелинда пусна пръскачките.
-Мразя теее,Мел.-само това извиках преди да почна да бягам като луда.Ник бързо скъсяваше разстоянието,докато другите ми се хилеха отгоре.Направих рязък завой точно преди Ник да ме хване.След това се възползвах от времето си и се затичах по бързо.Най-накрая,когато бях на предела на силите си,пръскачките спряха.Проснах се на мократа трева, а Ник легна до мен също запъхтян.
-Мелинда,няма да повярваш,как си го изпроси!Междудругото Ник радвам се,че си по-бавен от мен.За благодарност реших и го целунах.Той бързо отвърна.
-Е,стигаа дее!-извика Мел отгоре-Цяла нощ имате.-Отново я изгледах кръвнишки,след това станах,взех роклята си както беше мокра и се закачвах по стълбите.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Мелинда Картър
Moderators
Moderators
avatar

Възраст на героя : 17
Първична способност : Блокиране на сетивата
Relationship : Обвързана /Хейдън Смит/
Домашен любимец : Женско Чао чао на име Джеси
Posts : 288
Points : 299
Reputation : 0
Join date : 16.08.2010
Location : Санфорд

ПисанеЗаглавие: Re: Къщата на Мишел и Джорджина Спаркс [+18]   Сря Сеп 08, 2010 10:02 pm

Умирах си от смях..буквално след всичко, което стана досега.Мократа Елизабет се беше качила заедно с Ник и вече се наредихме удобно (седнала в скута на Хейдън)..
-Ти Мелинда Картър ще си платиш за всичко! - викаше Ел и ми сочеше пръст, докато аз й се хилех насреща.
-Мой ред е! - изкрещя. - Избирам теб Мел! - посочи ме.
-Ммм...така..Първо събличаш момчето си и го оставяш само по боксерки!!! - погледнах към Хейдън, който ме гледаше с палав поглед.
-Ъхъм.. не съм свършила и така..Второ оваляш го в сметана и шоколад!Трето събличаш се и ти по бельо...и хмм четвърто Ближете се взаимноо! - свърши с речта си Елизабет и ме погледна.
-Йеййййй! - изписках и започнах да пляскам с ръце, другите започнаха да се смеят.
-И така Хейди готов ли си? - погледнах го изпитателно.
-Всичко и навсякъде за теб!!! - отвърна и стана.
-А за малко да забравя!Искам да добавя още някой!Избирам... - посочих Кейт и Джеймс, а също и Елизабет и Ник.
Двойките се спогледаха и се усмихнаха.
-Там преди да започна, Кейт завържи Джеймс за един стол ииии след това бавно започни да го целуваш!!После ще го съблечеш и ще разтопиш едно кубче лед отгоре му.След товааа...
-Мелиндаа!Просиш си отмъщение! - изписка Кейт.
-Ще видим!Та Кейти искам да пу направиш след това един секси танц.... - обърнах се към Елизбает. - Ел ти вземи Ник.Двамата искам да легнете на спалнята, но без дрехи естествено и да се целувате..като в устата му трябва да има една ягода полята със шоколадов сироп и ти бавно,бавноо да я хапнеш!!!Ник след това искам ти да вземеш една черешка и да я сложиш в устата на Елизабет, и всичко това без ръцеее!Но Шел и Джорджи ще снимат!
-Момичета! - обърнах се към Мишел и Джорджина!
-Съгласни! - отвърнаха.
-Твоето изпитание! - възкликна гледаща ме на кръв Елизабет.
-Хайде бебчо. - погледнах към Хейдън.
Приближих се до него и захапах устната му, след което бавно започнах да свалям една по една дрехите му докато не го оставих съвсем по боксерки.
-Хайде шоколада и сметаната, не мисля да чакам дълго!
-Момчета по - бързо! - извика Хейдън.
Всички отидоха да носят шоколада и сметаната и след около 2 минути Хедън беше покрит.Той бавно ме приближи до себе си и започна да сваля моите дрехи, до като не останах само по бикини и сутиен.Погледът му се прикова върху тялото ми.. което също поляха с шоколад и сметана..Пуснаха една секси песен и започнах да облизвам първо сметановия слой...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Michelle Grace
Admin
Admin
avatar

Възраст на героя : 18
Първична способност : Създаване на паралелни реалности чрез спомените на хората.
Семейство : Джорджина Спаркс (сестра)
Relationship : Необвързана/засега/
Домашен любимец : Куче/сибирско хъски/, мъжко, на име Лъки
Posts : 290
Points : 390
Reputation : 2
Join date : 14.08.2010
Age : 22

ПисанеЗаглавие: Re: Къщата на Мишел и Джорджина Спаркс [+18]   Чет Сеп 09, 2010 11:50 am

Нацупих се. Мелинда искаше да снимам и въобще не й пукаше за моите чувства!!! Не й ли мина през акъла че и аз искам да съм в кюпа.
- Мишел, стига си се мусила - изкрещя ми Кейт, правеща нещо по Джеймс.
Щракнах поредната снимка и й се оплезих.
- Ама много сте гадни значи - обявих гордо.
- Защо бе скъпа моя - поинтересува се Мел
- Оставихте ме на сухо!!! - свъсих вежди.
- Оо, ами извинявай, ама вече започнахме ...
- Ха! - щракнах още една снимка и извърнах глава наляво.
Там беше Конър и ме гледаше преценяващо. Усмихна ми се предизвикателно и във главата ми се зароди идея.
- И ти ли си мислиш това което си мисля аз - попита и започна да разтрива ръцете ми.
- Ами не знам какво си мислиш ти, но предполагам ... - ухилих се
Той отвори уста за да каже идеята си на всички, но аз му дадох знак да мълчи и той кимна послушно.
Станах внимателно и загасих осветлението.
- Ааааа - разпищя се Кейт.
- Кой беше товааааа? - допълни Мелинда.
- Най страшният ви кошмааааар - отвърнах им и се разхилих. Конър се присъедини към смеха ми, хвана Джеймс да косата и го затегли към едната стая. Аз направих същото с Кейт.
- Ама чакайте ни - почти проплака Елизабет и се затърти след нас, влачеща Ник зад себе си.
- Аз съм обидена и ще плачкам - нацупи се Мел, вече почти свършила със задачата си.
- Ами идвай де - изхилих се, вече влачеща Джорджина.

_________________
Whatever you do in life
will be insignificant,
but it's very important that you do it,
because nobody else will ... Remember me ...


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://angelsanddemons.forumotion.biz/forum.htm
Мелинда Картър
Moderators
Moderators
avatar

Възраст на героя : 17
Първична способност : Блокиране на сетивата
Relationship : Обвързана /Хейдън Смит/
Домашен любимец : Женско Чао чао на име Джеси
Posts : 288
Points : 299
Reputation : 0
Join date : 16.08.2010
Location : Санфорд

ПисанеЗаглавие: Re: Къщата на Мишел и Джорджина Спаркс [+18]   Чет Сеп 09, 2010 12:36 pm

Изведнъж както изпълнявахме задачките, усветлението угасна..Защо имах странното чуство, че Мишел стоеше зад това.
- Ааааа - разпищя се Кейт.
- Кой беше товааааа? - допълних.
- Най страшният ви кошмааааар - отвърна Шел и се разхили. Конър се присъедини към смеха й.Някой грабна Джеймс и Кейт и тръгна да ги влачи нанякъде.
- Ама чакайте ни - почти проплака Елизабет и се затърти след тях, влачеща Ник зад себе си.
- Аз съм обидена и ще плачкам - нацупих се, вече почти свършила със задачата си.
- Ами идвай де - изхили се отговорничката, вече влачеща Джорджина.
Чуваха се само смехове, докато Мишел и Конър завлачиха и последния човек в една стая, когато на вратата се чу почукване.Всички инстикнтивно се обърнахме по посока на звука.
- Може би са още за купона! - изкряска Джорджи. - Пусни осветлението Мишел Спаркс.
- Ееее то беше част от идеята!!! - отвърна Шел.
- Да се пребия по стълбите ли искаш? - попита Джорджина и Шел се предаде, отиде и пусна лампите, но само в хола..Ние все още стояхме на тъмно.
- Ааааааааа! - чу се писък.
- Джорджи! - извикахме в един глас момичетата.
Когато слязохме видяхме Джорджина на земята, а до нея стоеше........
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Кейт Рийзър
Moderators
Moderators
avatar

Възраст на героя : 18
Първична способност : Хипноза
Relationship : Обвързана /Джеймс Лафърти/
Домашен любимец : Малко пухкаво коте/мъжко/ на име Споти
Posts : 235
Points : 240
Reputation : 1
Join date : 16.08.2010
Age : 21
Location : Санфорд

ПисанеЗаглавие: Re: Къщата на Мишел и Джорджина Спаркс [+18]   Чет Сеп 09, 2010 1:54 pm

Бутнах Джеймс на стола и бавно започнах да разкопчавам копчетата на ризата му. Застанах на колене и започнах да го целувам от корема нагоре. Стигнах до устните му и преплетох език в неговият. Хванах го за колана и го дрънпах нагоре. Той се изправи от стола и аз седнах на негово място. Сложих ръцете му на бедрата си. Той се наведе към мен и започна да целува вратът ми.
- Ледчетооо!- провикна се Мелинда, която вече облизваше шоколадът и сметаната от тялото на Хейдън.
- Добре де!- изправих се от стола и отново избутах Джеймс на него. Взех едно ледче от ръцете на Джорджи и започнах да го движа по гърдите и вратът му. Разкрачих се и седнах в скутът му, а той отново сложи ръце на бедрата ми. Преди да стигна до танца изведнъж усветлението угасна и настана пълен мрак.
- Ааааа - разписках се, повече от недоволство, че не довърших започнатото отколко от страх.
- Кой беше товааааа? - допълни Мелинда.
- Най страшният ви кошмааааар - отвърна Шел и се разхили. Конър се присъедини към смеха й. Тя ме хвана и започна да ме влачи на някъде и усещах как Конър дърпа Джеймс след нас. Всички ни последваха и се чуваше само силен и изтеричен смях. Накрая завлачиха всички в стаята, тогава се почука на вратата и всички инстинктивно се обърнахме от там откъдето идваше шумът.
- Може би са още за купона! - изкряска Джорджи. - Пусни осветлението Мишел Спаркс.- закани й се тя.
- Ееее то беше част от идеята!!! - тросна се Шел.
- Да се пребия по стълбите ли искаш? - попита Джорджина и Шел се предаде, отиде и пусна лампите, но само тези в хола. Ние останахме на тъмно..
- Ааааааааа! - чу се писък.
- Джорджи! - извикахме в един глас всички.
Когато слязохме видяхме Джорджина на земята. Лежеше без да помръдва. Изпаднах в шок от това което виждаха очите ми. Причерня ми и се подпрях се на дивана, а Джеймс ме хвана през талията. Някой запали всички лампи и вече бях убедена, че това е госпожа Норт.
- Но, как е възможно!?- едва промълвих аз и краката ми омекнаха като гума.
- Успокой се, Кейт!- каза Мел и по лицето ми започнаха да се стичат парещи сълзи.
- Кой е това? - питаха момчетата и всички останали на купона.
- Бягайтее!- изкрещя накой и настана пълна суматоха. Аз, Мел, Мишел и момчетата се втурнахме към Джорджи и я изправихме на крака, като Картър и Конър преметнаха ръцете й през рамената си и тръгнахме към терасата с възможна най- бърза крачка, но....
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Елизабет Гордън
Паднал ангел
avatar

Възраст на героя : 19
Първична способност : Склонна да управлява елемента Земя
Семейство : Конър Бранд /доведен брат/
Relationship : Обвързана/Ник Брендър/
Домашен любимец : Куче, хъски, на име Сара, женско
Posts : 92
Points : 105
Reputation : 1
Join date : 17.08.2010
Age : 37

ПисанеЗаглавие: Re: Къщата на Мишел и Джорджина Спаркс [+18]   Чет Сеп 09, 2010 9:07 pm

Докато всички изпълнявахме поставините ни задачи Шел изгаси осветлението.
-АААААА-изкрещя Кейт.
-Кой беше това?-попита недоволно Мелинда.Беше голяма суматоха.Ориентирах се някак си и задърпах Ник след Мишел.Всъщност всеки започна да дърпа някой към една стая.
-Ама,чакайте ме де!-почти проплаках аз.Не че ме беше страх,просто преди малко се бях блъснала в стената,неуцелвайки вратата.Най-сетне я нацелих и влязох.Всички започнаха да се кикотят.Изведнъж на вратата се звънна.
-Може би са още купонджии-предположи през смях Мишел.Джорджи извика.
-Пусни осветлението Мишел Спаркс!Да не искаш да се претрепя по стълбите?
-Ееее,сега.Това беше част от плана.Най-накрая някой светна лампите,но само в хола.Ние си стояхме на тъмно.Джорджи отиде и отвори.
-Ааааа-извика тя.Всички се затичахме да проверим какво става.Там стоеше...Норт???Тя какво правеше тук?Как се беше качила на земята?Норт беше отрязала лично крилата ми,но не защото Бог й каза,а защото се намърда при ангелите-палачи.Натика ме при падналите ангели и оттогава живеех на земята.Сега беше мой ред да си отмъстя.Джорджи лежеше в краката й.Кейт отново изпищя и замалко да падне.Усетих как ангелското в мен нараства.Доста бързо изтрезнях.В момента всички ми трябваха трезви.Най-близо до мен беше Мелинда.Ударих и два шамара и тя се опомни.Кейт и Мишел си бяха добре.Те само като видяха Норт се опомниха и започнаха да викат.Оставаше само Джорджи.Мелинда й каза,че в главата прилича на ритана зелка и тя също изтрезня...пред огледалото,но все пак е нещо. Кейт бързо се опомни и заведе всички момчета в хола.Заключи ги там,дори тя самата влезе вътре.Чудесно!Нямаше налични човеци.Всички ме последваха.Голямата стая на Джорджи сега заприлича на кибритена кутийка.Норт стоеше пред вратата разперила грозните си разпокъсани черни и ципести криле.
-Ооо,каква радост за очите!Всички идиотки са на лице!А,какво съвпадение,че всички ви хващам на тясно.Я,Мишел,скъпа,ти си била изкупителката?Но не за дълго нещастнице!-извика Норт побесняла и започна да размахва криле.На края на крилете си обаче тя имаше доста дълги може би прилепски нокти.Започна да дере всички.Свих се в един ъгъл и се заоглеждах.Трябваше да има начин да излезем навън.След това забелязах широкия прозорец.Той беше точно където трябва.Пробравих си път през перушинената маса и застанах точно пред Норт.
-Ооо,скъпа ми Елизабет!Откога не сме се срещали.-тя за момент спря с крилата си.-Май откакто те оставих без красивите ти снежно-бели криле,а?И кой ти ги даде отново за да изтръгна червата му?-Тя отново започна да дере с крила.
-Ако не сме ние първи!-казах разярено и бутнах през прозореца.Той се счупи,а тя полетя надолу.Спря се и докато още не се беше върнала вътре,всички побързаха да излязат.Вътре останах само аз.Тъкмо щях да полетя през широкия прозорец,когато вниманието ви бе насочено,към вратата къдзето бяха заключени момчетата и Кейт.Някой дереше по вратата.Отворих,като първо прибрах крилата си противно на волята си.Пред мен стоеше Конър...с черни ципести криле.Всички други бяха пипаднали,освен Ник.Той пък беше с бели криле.
-Конър,Ник???-от напрежение крилете ми се показаха.
-Ти си ангел?-попита невярващо Конър.
-Не точно.Аз съм паднал ангел.А ти си долноземец?А той е ангел?-посочих Ник.
-Ъммм...не и аз съм паднал ангел.-Каза Момчето с белите криле.Очите ми щяха да излязат от орбитите си.
-Значи баша ни е демон???-осъзнах се най-сетне.Щом Конър беше долноземец,значи баща ми беше демон...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Кейт Рийзър
Moderators
Moderators
avatar

Възраст на героя : 18
Първична способност : Хипноза
Relationship : Обвързана /Джеймс Лафърти/
Домашен любимец : Малко пухкаво коте/мъжко/ на име Споти
Posts : 235
Points : 240
Reputation : 1
Join date : 16.08.2010
Age : 21
Location : Санфорд

ПисанеЗаглавие: Re: Къщата на Мишел и Джорджина Спаркс [+18]   Чет Сеп 09, 2010 10:12 pm

Аз, Мел, Елизабет и момчетата се втурнахме към Джорджи лежаща на пода в краката на Норт.
Картър и Конър я изправиха, преметнаха ръцете й през рамената си и тръгнахме към терасата с възможна най- бърза крачка, но демонът застана пред нас и не ни позволи да стигнем дотам. Бързо се опомних и забутах всички момчета и останалите от купона към хола.
Заключих вратата и се облегнах на нея.
- Какво става?! Коя е тази?!? Какво иска?!? - започнаха да питат всички. Изведнъж лампите изгаснаха отново. Всички се паникьосаха и започнаха да крещят изтерично и да тичат из стаята.
- Пунете лампите!- изкрещя някой, но след малко се чу друг глас.
- Не може! Явно са изгоряли.
- Спрете, спрете, моля вии!- крещях, но никой не ме чуваше. Опрях глава в стената и се отказах. Изведнъж усетих нечия ръка на талията си. Веднага се обърнах и видях Джеймс..
- Моля те, Кейт! Кажи ми какво става?- помоли ме той и хвана ръката ми.
- Аз..аз.. тя е демон, а Джорджи е нефилим и Шел е, а Ел и Мелинда са паднали..- започнах, но той ме прекъсна.
- Кейт, добре ли си? За какви ангели и демони говориш?- не ми повярва и дори в тъмнината усещах невярващият му поглед. Вцепених се и си представих какво се случва с момичетата отвън, докато гласът на Джеймс не ме изкара от мислите ми.
- Кейт, Кейт! Какво става? Какво ти е?- запита ме отново.
- Трябва да помогнем на момичетата!- изкрещях през сълзи и изведнъж всички млъкнаха и ме погледнаха.
- Не мога да обясня какво се случва.- проплаках аз. - Но, трябва незабавно да се измъкнем от тук, защото иначе ще се случи нещо лошо. - когато довърших мисъла си всички ми се изсмяха и продължиха да се кикотят. Но изведнъж се чуха силни писъци и чупене на стъкла.
- Как ще се измъкнем от тук?!? - изкрещяха няколко глава и вече чувах хлипане и мрънкане.
- Джеймс, стола!- изкрещях аз, а той взе един железен стол и строши прозореца. Излезе на терасата и ми подаде ръка.
- Хейде всички!- изкрещях и отново настъпи пълна суматоха.По пода лежаха мъртво пияни момичета и момчета, а останалите се бутаха през счупеният прозорец и започнаха да слизат по стълбите на терасата. Бягаха с всичка сила и се губеха от погледът ми завивайки зад ъгъла. Джеймс и Хейдън се втурнаха вътре и започнаха да бутат и да изнасят на ръце лежащите на пода хора, а аз ги последвах. Израних целите си ръце на стъклата и започнах да кървя. Най- после всички излязохме и тримата отидохме в предният двор където бяха Мишел, Мелинда и Джорджи.
- Какво стана?!? - запитах аз без да спирам да плача. - Какво се случи? Това наистина ли беше Норт?
- Да, Кейт!- каза Мишел, която също плачеше.
- Какво става тук?- попита Хейдън и се обърна към Мелинда.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Мелинда Картър
Moderators
Moderators
avatar

Възраст на героя : 17
Първична способност : Блокиране на сетивата
Relationship : Обвързана /Хейдън Смит/
Домашен любимец : Женско Чао чао на име Джеси
Posts : 288
Points : 299
Reputation : 0
Join date : 16.08.2010
Location : Санфорд

ПисанеЗаглавие: Re: Къщата на Мишел и Джорджина Спаркс [+18]   Чет Сеп 09, 2010 10:36 pm

Не можех да повярвам на очите си..Норт беше жива, но нали аз лично я убих, освен ако..освен ако не беше използвала съединение...Нямаше време да мисля, сега трябваше само да се действа..Елизабет ми помогна да се осъзная и да отрезнея..Кейт беше се заключила с момчетата вътре.Чуха се раздирания и викове от стаята...След това видях Кейт.
- Какво стана?!? - запитах Кейт без да спира да плаче. - Какво се случи? Това наистина ли беше Норт?
- Да, Кейт!- каза Шел, по чието лице също се стичаха сълзи.
Извърнах погледа си към Норт и Елизабет, които се биеха, Джорджина се втурна да им помогне.Ненадейно до мен се озова Хейдън.
- Какво става тук?- попита ме.
Незнаех какво да кажа, но какво и да му бях признала, щеше да ме помисли за луда.Сълзите се стекоха и по моето лице..в този момент се сринах на мократа трева, Хейдън се наведе до мен и изтри нежно сълзите ми.
- Хейдън всичко това е прекалено трудно за приемане...Ние..ние сме ангели тоест паднали ангели!Моля те повярвай ми, не ме смятай за луда, моля те! - видях объркания му поглед и тъкмо щеше да каже нещо, когато крилата ми автоматично се разтвориха.Погледът му се прикова в тях..
- Знам!Знам!Трудно е, но обещавам ще ти разкажа всичко по - късно само ми повярвай!
- Ъ..аз не мога да повярвам на очите си!Уоу имаш крила!Ха това си е доста яко!Май съм прекалил с пиенето! - изтърси се той.
- Не си прекалил с пиенето всичко е реално..Повярвай ми! - извиках.
Внимателно се доближи до мен и ме докосна с едната си ръка.
- Вярвам ти! - отвърна тихичко и се доближи да ме целуне.
Моментално се вкопчих в него и през рамото му забелязах Кейт и Джеймс....
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Кейт Рийзър
Moderators
Moderators
avatar

Възраст на героя : 18
Първична способност : Хипноза
Relationship : Обвързана /Джеймс Лафърти/
Домашен любимец : Малко пухкаво коте/мъжко/ на име Споти
Posts : 235
Points : 240
Reputation : 1
Join date : 16.08.2010
Age : 21
Location : Санфорд

ПисанеЗаглавие: Re: Къщата на Мишел и Джорджина Спаркс [+18]   Чет Сеп 09, 2010 10:56 pm

Джорджи се втурна да помага на Елизабет, а Мишел тръгна след нея. Хейдън и Джеймс започнаха да задават всякакви въпроси.
Мел се опита да обясни всичко на Хейдън, но от начало той не повярва. Тя падна на тревата и крилете и се показаха.
- Ъ..аз не мога да повярвам на очите си!Уоу имаш крила!Ха това си е доста яко!Май съм прекалил с пиенето! - изтърси се той.
- Не си прекалил с пиенето всичко е реално..Повярвай ми! - ивика тя, а той се наведе към нея избърса сълзите й и я целуна.
Целите ми очи се навлажниха и сълзи започнаха да се стичат от тях.
- Кейт, вярно ли е?- чух гласът на Джеймс и се обърнах, а лицето ми се озова на сантиметри от неговото.
- Аз..аз..- обърках се от близостта му и забравих ума и дума, също така и главата започна да ме цепи жестоко от алкохола. Замаях се и залитанх. Той ме подпря все още чакащ отговорът ми.
- Да, вярно е!- промълвих аз едва, а той не се помръдна и лицата ни все още бяха на сантиметри.
- Ти, ти такава ли си?- попита той и леко повдигна вежда.
- Не, аз не съм!- понечих да се отдръпна от него, но той обви ръцете си около талията ми.
- Всичко ще бъде наред! Не се притеснявай! Ти не можеш да направиш нищо.- погледна ме право в очите и залепи плътно тялото ми до своето. - Разкажи ми коя е тази, която се появи на купона и какво направи на Джорджи.
- Тя е демон. Когато с Мишел бяхме в поправителното училище тя ни биеше с линия и с колани. Гасеше цигари от телата ни и..- спомените бяха болезнени и отново започнаха да се стичат сълзи по лицето ми и цялата изтръпнах от пронизващият цялото ми тяло студ.
- Недей! Спри, не ми казвай нищо. Разбрах те.- свали якето си и ми го наметна. Избърса сълзите ми и ме прегърна.- Всичко ще бъде наред.
Погледнах към Мелинда и Хейдън, които вече се натискаха с пълна сила и се засмях. Джеймс обърна поглед към тях и се засмя с мен.
- Бързи са, а?!- продължи той през смях.
- Определено!- засмях се и се вкопчих в него.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Michelle Grace
Admin
Admin
avatar

Възраст на героя : 18
Първична способност : Създаване на паралелни реалности чрез спомените на хората.
Семейство : Джорджина Спаркс (сестра)
Relationship : Необвързана/засега/
Домашен любимец : Куче/сибирско хъски/, мъжко, на име Лъки
Posts : 290
Points : 390
Reputation : 2
Join date : 14.08.2010
Age : 22

ПисанеЗаглавие: Re: Къщата на Мишел и Джорджина Спаркс [+18]   Пет Сеп 10, 2010 11:04 am

Не можех да повярвам как всичко се преобърна. Купона беше в разгара си, ние напът да станем мъртво-пияни и да свършим в леглото. Да, обаче, незнайно как, защо ... Норт най-нахално се бе появила и бе направила нещо на сестра ми.
Първо се ужасих от гледката: сестра ми, лежеще безжизнена на земята. После се ужасих на ново от факта че Норт бе възкръснала. Всички започнаха да пищят, Кейт се захвана и забута момчетата в хола и заключи.
Всичко се случваше така бързо, аз нямах време да асимилирам ситуацията... Елизабет се сби с Норт, Джорджи отиде да й помага ... в ръката й светна ангелски огън ... Не ми бе ясно как да запаля и своя, зада съм полезна ...
Затова пък имах чудесен маникюр .. Захванах да се дера и щипя и хапя що Норт ми попадне на пътя.
Е, явно сега у мен бе останала само човешка сила. Уморих се, както винаги в най-неподходящият момент. Поседнах малко в страни, докато нефилимът и едната паднала продължаваха да се сръжават, превръщайки къщата ми в пълен бардак.
Усетих някой да се настанява до мен и се обърнах рязко, като изкарах ангелите (каква ирония) на Конър, който бе седнал до мен.
- Добре ли си? - прошепна.
- Така мисля - усмихнах се.
Усмивката ми замръзна щом чух дрезгавият глас:
- Конър! Какво правиш по дяволите! Трябваше да я убиеш! - изкрещя Норт.
Какво? Да ме убие ли? Скочих на крака възможно най-бързо и се обърнах срещу него. Погледнах го.
- Чакай ... да не би тя .. ама как .. - запелтечи той.
Усетих остра болка във врата си. Норт ме бе одрала, за да предизвика появата на крилата ми.
Въздуха изсвистя през стиснатите ми зъби, за да не се разпищя. И сега, както бе първият път, докато крилата ми растяха ме боля адски много, и щом се появяха ббяха целите окървавени.
И отново бяха сиви ... на всички останали бяха бели... ух!
Конър се дръпна от мен и пристъпи към Норт. Застана от дясната й страна и на гърба му се появиха огромни, черни ципести, придружавани от нокти криле.
Понечих да отворя уста за да изкрещя гневно или да заплача, но въздухът само пресекна в гърлото ми и аз започнах да се давя и кашлям ...
- Ти си демон? - попита Кейт. Беше много. много уплашена.
- Не точно ... долноземец ... - отвърна с равен глас.
- Какво е това - Джорджи ме погледна със съжаление.
- Долноземците ... - започна Елизабет, която бе също толкова изненадана колкото останалите в стаята - са същества, наполовина демони, наполовина хора ... и най-често биват използвани от истинските демони, за ... лоши цели - тя погледна доведеният си брат с такава мъка, че ми идеше да заплача. Колкото и да отричаше, на нея й беше мъчно че губи брат си ...
- А той трябваше да убие изкупителя!!!! - изкрещя изтерично Норт - Загубеняк!
Конър ме погледна. Не можех да определя погледа му. Беше смесен ... Нямаше начин да разбера какво изпитва.
Обърна гръб на всички, тръгна към изхода и затръшна вратата.

_________________
Whatever you do in life
will be insignificant,
but it's very important that you do it,
because nobody else will ... Remember me ...


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://angelsanddemons.forumotion.biz/forum.htm
Мелинда Картър
Moderators
Moderators
avatar

Възраст на героя : 17
Първична способност : Блокиране на сетивата
Relationship : Обвързана /Хейдън Смит/
Домашен любимец : Женско Чао чао на име Джеси
Posts : 288
Points : 299
Reputation : 0
Join date : 16.08.2010
Location : Санфорд

ПисанеЗаглавие: Re: Къщата на Мишел и Джорджина Спаркс [+18]   Пет Сеп 10, 2010 11:44 am

Хейдън ме целуна истински, а аз го притиснах по - близо до себе си..Бях готова да го защитя, не само него и другите..
..Погледнах към небето, където Елизабед и Джорджи се сражаваха срещу Норт, внимателно се отскубнах от Хейдън.
- Стой! - извика той.
- Съжалявам трябва да им помогна!Моля тя върви при Кейт и Джеймс, моля те! - помолих го със сълзи на лицето си.
- Добре, но само защото ме молиш! - отвърна и ме целуна нежно.
Не исках да се отдръпвам от тази целувка, но нямаше начин.Трябваше да отида и да помогна на другите..Отидох при тях и видях Шел да стои до Конър, в този момент се чу дрезгавият глас на Норт!
- Конър! Какво правиш по дяволите! Трябваше да я убиеш! - изкрещя демонът.
- Чакай ... да не би тя .. ама как .. - запелтечи той.
Не можех да разбера как Конър да има някаква връзка с Норт, да бе изсмях се на себе си.Чудовището одра Мишел, с целта крилата й да се появят, но за какво, аз се хвърлих с пълна сила върху него.
- О имаш крила, да не би сега да се мислиш за по- силна! - изсмя се Демонът.
- Пак се срещаме, но този път ще е за ПОСЛЕДНО Норт! - извиках на свой ред.
Тъкмо когато крилата ми се появиха и щях да се сбия с нея, Конър се приближи и застана от дясната й страна, а на гърба му се появиха черни, ципести крила...Сега вече всичко ми се изясни.
- Ти си демон? - попита Кейт. Беше много, много уплашена.Личеше си по погледа й и начина на говорене.
- Не точно ... долноземец ... - отвърна с равен глас Конър.
- Какво е това? - Джорджи погледна Мишел със съжаление.
- Долноземците ... - започна Елизабет, която бе също толкова изненадана колкото останалите в стаята - са същества, наполовина демони, наполовина хора ... и най-често биват използвани от истинските демони, за ... лоши цели - тя погледна доведеният си брат с такава мъка, че на всеки би му се доплакало.
- А той трябваше да убие изкупителя!!!! - изкрещя изтерично Норт - Загубеняк!
Конър погледна Шел. Обърна гръб на всички, тръгна към изхода и затръшна вратата.
Използвах този ценен момент на объркване от Норт и тръгнах към нея..Крилата ми се показа и ангелският огън ме обля цялата.
- Ей, Норт това е за теб! - извиках и я съборих на земята, оставих я на Елизабет и на Джорджи, голямо удоволствие щеше да ми достави и на мен да се включа, но сега трябваше да отида при Шел.
Внимателно прибрах огъня си, но крилата ми останаха с цел за защитение.
- Шел! - прошепнах и я прегърнах.
Кейт се беше отскубнала от Джеймс и ги беше убедила да се приберат с Хейдън, с оправданието че после ще им обясним всичко..Тя бавно пристъпваше към нас..
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Кейт Рийзър
Moderators
Moderators
avatar

Възраст на героя : 18
Първична способност : Хипноза
Relationship : Обвързана /Джеймс Лафърти/
Домашен любимец : Малко пухкаво коте/мъжко/ на име Споти
Posts : 235
Points : 240
Reputation : 1
Join date : 16.08.2010
Age : 21
Location : Санфорд

ПисанеЗаглавие: Re: Къщата на Мишел и Джорджина Спаркс [+18]   Пет Сеп 10, 2010 12:15 pm

Сгуших се в Джеймс и останах неподвижна в прегръдката му. Изведнъж чух как Мелинда крещи.
- Съжалявам трябва да им помогна!Моля тя върви при Кейт и Джеймс, моля те! - помоли го тя и по лицето й се стичаха сълзи.
- Добре, но само защото ме молиш! - отвърна, приближи се към нея и я целуна нежно.
Тя се отскубна и тръгна към Норт. Проследих я с поглед и видях как застана пред Норт. В този момент старата вещица одра Шел и тя изпищя от болка. Крилата й бавно започнаха да израстват, а тя се гърчеше на земята от болка.
Сгуших се в Джеймс и скрих лицето си в прегръдката му, за да не виждам цялото мъчение и цялата болка, която изпитваше тя.
- Конър! Какво правиш по дяволите! Трябваше да я убиеш! - изкрещя демонът.
- Чакай ... да не би тя .. ама как .. - запелтечи той невярващ на очите си, а всички замръзнахме на място и не знаехме какво се случва.
Конър тръгна бавно и застана зад гърбът на Норт, а от гърбът му изникнаха огромни черни криле, на които имаше ужасни нокти.
- Ти си демон?- изкрещях все още без да помръдвам от мястото си.
- Не точно ... долноземец ... - отвърна той с безизразно лице..
- Какво е това? - Джорджи попита неразбиращо и погледна Шел със съжеление.
- Долноземците ... - започна Елизабет, която бе също толкова изненадана колкото останалите в стаята - са същества, наполовина демони, наполовина хора ... и най-често биват използвани от истинските демони, за ... лоши цели - тя погледна доведеният си брат с толкова мъка и тъга, че всички искахме да заплачем.
Конър се обърна и затръшна вратата след себе си. Нефилимът и падналите продължиха да се борят с Норт.
- Джеймс, Хейдън моля ви вървете си! Приберете се, и обещавам, че ще ви обясня всичко!- проплаках едва. Джеймс хвана ръката ми.
- Идваш с нас, хайде!- каза той без да пуска ръката ми.
- Не, не мога да оставя Мишел така, аз съжелявам! Моля ви, ще ви обясмя всичко!- отдръпнах се леко от него.
- Добре!- прошепна тихо.- Само се пазете.
- целина ме по челото и бавно тръгнаха надолу по улицата.
Тръгнах към Мишел и Мелинда, но бях изранила краката си на счупените стъкла и не можех по- бързо. Най- после стигнах и веднага прегърнах отчаяната и плачеща Мишел.
- Всичко ще бъде наред!- едва промълвих и с Мелинда я прегърнахме още по- силно.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Елизабет Гордън
Паднал ангел
avatar

Възраст на героя : 19
Първична способност : Склонна да управлява елемента Земя
Семейство : Конър Бранд /доведен брат/
Relationship : Обвързана/Ник Брендър/
Домашен любимец : Куче, хъски, на име Сара, женско
Posts : 92
Points : 105
Reputation : 1
Join date : 17.08.2010
Age : 37

ПисанеЗаглавие: Re: Къщата на Мишел и Джорджина Спаркс [+18]   Пет Сеп 10, 2010 5:31 pm

Отърсих се и отново се втурнах към Норт,която се беше възползвала и влезе отново вътре. Крилете ми се показаха и аз атакувах веднъж.Тя ме одра по дължината на целия крак и аз изпищях.При вида на кръвта главата ми се замая,но свежият въздух ми подейства добре.Този път атакува Норт.Отблъснах я с мощните си криле,но тя се възползва и пак атакува.Полетях нагоре и тя пропусна.
-Ах ти малко изчадие!-извика тя и отново полетя към мен.Под нас чувах как всички питат въпроси и се чудят какво става.Не можех да чуя много ясно.Свистенето на крила във въздуха ми пречеше.Норт погледна брат ми,който беше разперил черните криле.Мишел беше зад него и си личеше,че е доста уплашена от цялата ситуация.
-Конър,какво правиш по дяволите?!Трябваше да я убиеш!-изкрещя Норт.
- Долноземците ... - започнах аз- са същества, наполовина демони, наполовина хора ... и най-често биват използвани от истинските демони, за ... лоши цели - погледнах Конър с мъка.Значи той беше долноземецът,който трябваше да ликвидира Мишел.Брат ми трябваше да убие спасителката ми.Конър затръшна вратата след себе си и излезе.Норт продължаваше атаките и точно преди да ме рани доста по-сериозно Джорджи се намеси в боя.
-Джорджина,недей!Ще пострадаш!Моля те!-влезеше ли в боя Джорджи беше незащитена.Знаех,че отскоро беше нефилим и способностите й да води въздушна битка бяха минимални.Не че моите бяха кой знае какво,но се учех от 8 годишна.Норт се възползва от минималното ми разсейване и атакува с ноктите на крилете си.Одра ме по гърба и от там закапа кръв.Доста болеше,но позволих ли си отново да се разсея крилата ми щяха да се приберат,а ние водехме битка доста нависоко.Джорджи изкара ангелският си огън.Норт направи атака към нея,но огънят я спря.След това атакува и мен,но аз отклоних атаката й с крилата си и я запратих надалеч.Тя се удари в близката къща и замалко да я срути.С нова ярост полетя към нас.Атаката и беше много мощна и крилата ми не успяха да спрат атаката й.Полетях надолу.Използвах последната сила на крилата си,за да не падна.Слязох благополучно,прибрах крилата си и легнах на земята.Джорджи продължаваше въздушната битка.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Джорджина Спаркс
Admin
Admin
avatar

Възраст на героя : 18
Първична способност : Лечебни сили
Семейство : Мишел Спаркс (сестра)
Relationship : Необвързана
Posts : 250
Points : 369
Reputation : 1
Join date : 14.08.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Къщата на Мишел и Джорджина Спаркс [+18]   Съб Сеп 11, 2010 8:02 am

Всичко беше толкова объркано! Едвам успявах да отклоня атаките на Норт, не знаех какво трябваше да върша. Опитвах се да отблъсна демонката с крилата си, както правеше Елизабет и мисля, че ми се получаваше успешно. Не знам как бяха успяла да активирам ангелския огън преди малко, но се опитах да си спомня. Свих дясната си ръка в юмрук и усетих как..нищо не става. По дяволите! Едновременно видях как Норт се засилва към мен, готова да ми откъсне главата с ноктите на крилете си. В последния момент се сниших и тя прелетя над мен. За секунда всякаш всичко спря. Виждах окървавената Елизабет на земята, чувах писъците в къщата, оглеждах къщите около нас, с разрушени покриви..къде щяха да живеят хората сега. Ами ако някой беше пострадал..заради мен? Усетих как силен гняв се надига в гърдите ми и фиксирах с поглед Норт, която със злобна усмивка се приближаваше към мен. Усетих топлина да се разпростира в ръцете ми и видях как очите на вещицата срещу мен се разширяват от изненада. Погледнах към ръцете и за малко да тупна. Ангелският ми огън...беше огромен. Започнах да се смея на ум, заради сравнението, но веднага се насочих към Норт. Замахнах с ръката си и прослетих златистият пламък, който за няма и секунда достигна до нея. Силната светлина при сблъсъка ме заслепи и затворих очи.

_________________


Team Kathrine
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Елизабет Гордън
Паднал ангел
avatar

Възраст на героя : 19
Първична способност : Склонна да управлява елемента Земя
Семейство : Конър Бранд /доведен брат/
Relationship : Обвързана/Ник Брендър/
Домашен любимец : Куче, хъски, на име Сара, женско
Posts : 92
Points : 105
Reputation : 1
Join date : 17.08.2010
Age : 37

ПисанеЗаглавие: Re: Къщата на Мишел и Джорджина Спаркс [+18]   Пон Сеп 13, 2010 11:50 am

Наоколо беше ужасно.Усещах как цялата съм в кръв и се опитах да се дотътря до Мишел,която седеше вътре заедно с Мелинда и Кейт.
-Мишел,можеш ли да ми помогнеш?-попитах с надежда.
-Ъммм...да,но незнам как.
-Просто сложи ръката си на гърба й,докато не се затвори раната.-изпревари ме Мелинда.-Ще опиташ ли?
-Да,защо не.-отговори Мишел и сложи ръката си на гърба ми.До прозореца се бяха събрали момчетата и наблюдаваха битката все едно гледаха футболен мач.
-Вие защо не помогнете в битката?-Кейт посочи Ник и Конър.-Не виждате ли,че само с двама не става?
-Добре,де отиваме!-отговориха едновремено момчетата и полетяха към Норт.Гледах битаката.Изведнъж Ник задейства ангелският си огън и замахна към Норт.Той беше паднал ангел и имаше ангелски огън.Аз също бях паднал ангел.Значи и аз трябваше да имам ангелски огън.Норт беше отнела само крилата ми.Реших да пробвам и се концентрирах.Затворих очи и усетих как топлината бавно започна да ме облива.Отворих очи.Беше се получило.
-Искате ли да помогна в битката?-попита Мел.
-Ами защо ме питаш!Ако искаш ела!-Полетях през прозореца с нова енергия и с периферното си зрение видях как Мелинда ме последва.Включих се в битката изкарвайки ангелския си огън.Замахнах към Норт и тя си отдалечи.
-Аааа,тази Мишел ще я убияя!Тя върна крилата и огънят на всички паднали,които запратих на Земята.Явно проси смъртта си!-развика се разбеснелия демон и с бясна скорост полетя към къщата.По пътя Конър я одра сериозно,а Ник се опита да я спре с крилата си.Помогнах му,като чаках малко под него.Ако той не успееше да я спре поне щеше да я забави.Така и стана.Спрях я с крилата си я ударих в отсрещната къща.Тя полетя отново към къщата но Конър застана пред нея с крилата си напред.Норт се набучи на ноктите му,но нищо не й стана.Конър полетя надолу.Сега какво първо да правя?Да спася Мишел или да спася брат си?Видях обаче Джорджи с големия й ангелски огън.Тя щеше да спре Норт.Демоните се страхуваха от огън.Затова последвах брат си и го хванах точно преди да падне.Оставих го на земята,а Мишел се затича към него.След това падна и Ник,но той поне благополучно кацна.Останахме само аз и Джорджи срещу добре обучен,гневен Демон.Двете с Джорджи активирахме ангелският си огън и атакувахме едновремено.Норт избегна атаката ни.Полетя с ноктите си към нас.Аз успях да полетя надолу,но Джорджи не успя.Норт я стигна и заби ноктите си в нея.
-Неее!-изкрещях,а Мишел ме последва.Тя разпери сивите си криле и успя да улови сестра си.
Останах сама с Норт.Ангелският ми огън беше нарстнал пропорционално с гнева ми.За последен път атакувах неуспешно към Норт.Тя беше доста бърза и отвърна на атаката ми.Заби ноктите си в гърба ми.Прегънах си на две,но все още имах сили.Отново замахнах към Норт и малка част от ципестото й крило се стопи.Следващият удар беше решаващ.Отново замахнах,но този път към другото й крило.Тя отново заби ноктите си в мен.Усетих как губя съзнание и падам надолу.Някой ме хвана,но не видях кой....
***
Събудих се от силното друсане,което усещах.Навън отново беше нощ.Бяхме в нещо като ван,а на първите седалки седяха Норт и още някакъв мъж,който май беше учител по физкултура.Във вана не се виждаше нищо,отзад нямаше никакви прозорци.Огледах си вътре.Всички бяхме завързани по двойки.Аз бях с Ник,Джорджи с Мишел,Кейт с Мелинда,Хейдън и Джеймс и Конър с Картър бяха на едно място.Гласът на Норт ме стресна.
-Къде ще ги закараме тези идиоти?-попита грубо.
-Незнам-отговори учителят и после продължи.-Трябва да е някъде,където не ходи никой,някъде в покрайнините на града.
-А защо не в старата църква?-попита демонката.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Джорджина Спаркс
Admin
Admin
avatar

Възраст на героя : 18
Първична способност : Лечебни сили
Семейство : Мишел Спаркс (сестра)
Relationship : Необвързана
Posts : 250
Points : 369
Reputation : 1
Join date : 14.08.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Къщата на Мишел и Джорджина Спаркс [+18]   Пон Сеп 27, 2010 2:20 pm

---------------------------------------------------------------------------------------------------

Отворих вратата..и се почувствах странно. Ерик стоеше зад мен и държеше ръката ми. Отидохме в кухнята.
-Какво.. - опитах се да кажа, но Ерик ме целуна и забравих въпроса си. Отдръпна ме за секунда от себе си, но побързах отново да сплета език с неговия. Изведнъж бях забравила..всичко. Измъкнах тениската през главата му, докато той се отърваваше от потника ми. Погалих мускулите на гърдите и корема му и отново го целунах. Ръцете му се спуснаха по гърба ми към дупето ми и разтвориха краката ми, за да ги обвия около кръста му. Той ме постави на плота до мивката и устните му се спуснаха надолу по врата ми към гърдите.
Наистина ли щях да го направя..със демон?
Ръцете на на Ерик откопчаха сутиена ми и отново си забравих мислите..

_________________


Team Kathrine
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ерик Стоун
Син на Дявола
Син на Дявола
avatar

Възраст на героя : Не е ясно
Първична способност : Контрол над огъня,съблазнение,взривяване.
Семейство : Дявол /баща/
Relationship : sEaRcH
Posts : 155
Points : 172
Reputation : 1
Join date : 14.09.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Къщата на Мишел и Джорджина Спаркс [+18]   Пон Сеп 27, 2010 2:28 pm

Обичах я!Исках я,желаех я.Но дали смеех да го направя с нефилим?Да!
-Джорджи искаш ли да намерим по-добро и удобно място?-попитах,докато тя сваляше дънките ми.
-Да!
Тя обви кръката си около кръста ми и започнахме да ходим към една спалня.Опитах се леко да я отворя,но тя беше заключена.Побутнах я още малко,но тя пак не се отваряше.Джорджи ме целуна и аз се възпламених.Разбих вратата и влязохме в стаята.Бутнах я на леглото и тогава.....
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Джорджина Спаркс
Admin
Admin
avatar

Възраст на героя : 18
Първична способност : Лечебни сили
Семейство : Мишел Спаркс (сестра)
Relationship : Необвързана
Posts : 250
Points : 369
Reputation : 1
Join date : 14.08.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Къщата на Мишел и Джорджина Спаркс [+18]   Пон Сеп 27, 2010 3:29 pm

Той ме постави на леглото и се наведе, за да събуе дънките ми. Издърпа ги и ги захвърли в другия край на стаята. Наведе се над мен и ме целуна отново. Усетих как събува бикините ми, докато издърпвах боксерките му. Сутиена ми вече седеше до леглото..Бързо ме предърпа към себе си. Целувах го бързо, ненаситно, джиженията ни бяха бързи, страстни. Усещах всяка част от него в мен, чувствах се запълнена и го притисках към себе си всеки път, когато се отдалечеше малко. Ръката му изследваше гърдите ми, карайки ме да стена.

_________________


Team Kathrine
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ерик Стоун
Син на Дявола
Син на Дявола
avatar

Възраст на героя : Не е ясно
Първична способност : Контрол над огъня,съблазнение,взривяване.
Семейство : Дявол /баща/
Relationship : sEaRcH
Posts : 155
Points : 172
Reputation : 1
Join date : 14.09.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Къщата на Мишел и Джорджина Спаркс [+18]   Пон Сеп 27, 2010 3:56 pm

Продължихме със своето задоволениеи след няколко часа вече лежахме задъхани.Обичах я.Погледнах изморено към Джорджи и и' се усмихнах с усилие.Това беше доста изморително.
-Обичам те Джорджи.-доближих се до нея и я целунах.Усетих че тя трепна едвам едвам.
-И аз....Не знам как ще го възприемат другите....-каза ми тя и се усмихна.
Тя постави глава върху корема ми и ръката и' се спусна надилу към.....кхъм.... и започна да ги разтърква.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Конър Бранд
Долноземец
avatar

Възраст на героя : 18
Семейство : Елизабет Гордън (доведена сестра)
Relationship : Необвързан
Posts : 18
Points : 21
Reputation : 0
Join date : 10.09.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Къщата на Мишел и Джорджина Спаркс [+18]   Пон Сеп 27, 2010 8:42 pm

Стоях до леглото на Мишел и чаках тя да се събуди.Всички други ги нямаше.Кейт и Мелинда бяха в кухнята.Сестра ми беше някъде навън...Общо взето бяхме сами.Погледнах Мишел отново.Лицето й бе загубило бледността си,а енергията и вече съвсем ясно се усещаше в стаята.Усмихнах се тъжно.Колко бях глупав само!Заради мен тя трабваше да страда многократно,много пъти и всеки път не болеше само нея.Всяка нейна рана беше и моя.Мразех,когато ставаше така.Аз бях виновен за всичко.Може би ако въобще не се бях намесвал в живота й всичко щеше да е различно.Някак по-просто.Или по-скоро ако всички бяхме хора, а не свръхестествени непознати на хората същества....Наистина щеше да бъде много по-различно.Докато аз се самообвинявах Мишел се размърда в леглото си.Притвори очи,въпреки че още не бяха отворени и ги разтъпка.След това ме погледна и огледа наоколо.
-Къде са другите?-попита тя.Уфф ама защо винаги на първо място стяха роднините и приятелите й.Винаги се интересуваше как са другите.
-Мелинда и Кейт са в кухнята,а Елизабет излезе-казах с възможно най-равен тон-Мишел...аз,отново трябва да ти се извиня.Съжалявам за тази глупава битка и затова егоистично решенеие да взема страната на Ерик.Беше страшно глупаво от моя страна да избирам него вместо теб.Тоест вас.Не исках да става така,но бях принуден.
-Конър...вече говорихме по тази тема-казах ти,че не ти се сърдя.Казах ти също,че имаш мисия и направи правилният избор.Отиде при когото трябваше.Защо да избираш нас?-много ме дразнеше,когато започнеше да ми обяснява как съм избрал правилната страна,защото Ерик ми бил дал и мисия и така нататък и така нататък.
-Сърдиш ми се нали?Искаше ти се да избера теб пред Ерик,нали?-попитах я директно.Усещах какво чуства и по думите й усещах,че се опитва да ме излъже.Но не й се получаваше.Тя наведе глава надолу и ме погледна някак изподвежди.
-Добре де...сърдя ти се,но това нищо не променя.И какво като ти се сърдя?-отново започваше с нейните мисии.
-Кажи ми направо какво чустваш Мишел!Какво наистина мислиш за мен и какво искеш да ми направиш.-направо можех на бас да се хвана,че искаше да ми удари шамар.
-Добре,признамав си,сърдита съм ти и ти наистина направи много грешен избор,избирайки Ерик пред семейството си и мен.Прав си като каза,че е егоистично то твоя страна,че постъпи така,и напълно те подкрепям в това да се самообвиняваш-звучеше все едно ми се подиграва.
-Мишел...аз говоря сериозно!
-И аз говоря сериозно-този път наистина беше сериозна.Издаваше го не само гласът й.Изражението й също беше сериозно.Отново ме погледна и повотори същите думи като прибави едно:
-Направи глупав избор.Не трябваше да става така-"Знам!" казах си наум и я погледнах едва ли не виновно.За първи път тя казваше,че съм егоист,глупак и че не вземам никога правилни решения.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Къщата на Мишел и Джорджина Спаркс [+18]   

Върнете се в началото Go down
 
Къщата на Мишел и Джорджина Спаркс [+18]
Върнете се в началото 
Страница 2 от 4Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4  Next

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Angels & Demons :: Града Санфорд :: Квартали :: Южна част-
Идете на: